Добре дошли в моето малко и скромно кулинарно царство. Тук можете да намерите и колекцията ми от гоблени - моето второ хоби след кулинарията
събота, 30 април 2011 г.
Рогчетата на Пина
Уверявам ви няма по-вкусни и топящи се рогчета от тези!!!
От дете много ги обичам и не пропусках да си купя от старата фурна на главната улица. Само там правеха такива рогчета. Но дойде така "бленуваната" демокрация, смениха се n-брой собственици на фурната и замряха тези вкусни рогчета. За мой късмет, наскоро открих, че са започнали да ги правят на друго място. Заситих, набързо, мерака си по тях, но колкото и да го правя, все не ми беше достатъчно. Започнах да ровя из форумите, из разни кулинарни сайтове. Но повечето варианти са тип солени кифли. Нищо общо с истинските рогчета. И изведнъж, о-о-о, късмет. Pina бе така добра да сподели на всеослушание тайната на дългоочакваните рогчета. А тази тайна е именно в маста. Неколкократно съм ги приготвяла- и с мас, и с масло, и с маргарин. Но маста си е мас. Незаменима е в тестата.
С удоволствие ви представям рецептата:
1 кг брашно
20 грама мая
15 грама сол
4 яйца ( 1 яйце се отделя - белтъка за плънката,жълтъка- за намазване)
100 мл олио
350 грама мас
25 гр. захар
Плънка: 250 гр. сирене + 1 белтък
за намазване: 1 жълтък
Маята се разтваря в 200 мл вода, заедно със захарта- да шупне. Замесва се заедно с другите продукти. Маста трябва да е размекната, а не стопена. Тестото не се слага да втасва във фурни, пекарни ,тъй като ще излезе мазнината му. Най-добре на хладно.
Замесеното тесто се оставя само 30 минути да се отпусне на стайна температура. Разделя се на късове, оформят се рогчетата (около 2 пръста дебели и 15-20 см дълги. Аз ги направих по-къси), слага се пълнеж. Нареждат се в тавичка и се оставям около 45 мин окончателно да втасат.
Не очаквайте да се надуе като питките, надува се слабо. Намазват се с жълтък и се пекат задължително в силно загрята фурна на 230-240 градуса за 10-тина минути.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Толкова е апетитно! Отдавна търся рецепта за едновремешните рогчета. Залавям се за работа. Очаквай отзив, Нина!
ОтговорИзтриванеПоздрав на Бургас!
Наистина рогчетата се доближават до тези, които помня от училищната сладкарница през ученическите ми години. Получиха се прекалено мазни за нашият вкус, втория път намалих количеството на маста, но станаха сухи, та се надявам при третия опит се надявам да ги нагодя най-после.
ОтговорИзтриванеРадвам се,че си се спряла на рогчетата и си си направила труд да ги приготвиш. Рецептата е точна и редовно ги приготвям по тези количества. Незнам защо са станали мазни. При мен маста си попива и са пръхки,меки. Нямам спомен да са били мазни. Има обаче правила за работа с мас. Не се разтапя,а се оставя само да се размекне на стайна температура. И е много важно печенето- на силна фурна. При по-слаба фурна маста излиза и е възможно тогава да са ти станали мазни. Надявам се да успееш да ги нагодиш по ваш вкус и всички у дома да са доволни.
ОтговорИзтриванеПриемам критики и съвети и ще се радвам да споделиш какво се е получило за в бъдеще.
Отдавна не ги бях правила, станаха страхотни. Но понеже сина ми не яде сирене реших да го измамя и да сложа сиренето в тестото. Станаха муци!
ОтговорИзтриванеЧестно казано и нескромно, по-вкусни рогчета не съм опитвала още. Рецептата на Пина е превъзходна и се радвам, че ви харесват. Можете да настържете сиренето и пак да го сложите в тестото. Важното е да се скрие :)
Изтриване