Добре дошли в моето малко и скромно кулинарно царство. Тук можете да намерите и колекцията ми от гоблени - моето второ хоби след кулинарията

неделя, 26 октомври 2014 г.

Десерт в чаша с аромат на портокал




Не намерих подходящо име за този десерт, който е пълна импровизация и сътворен много спонтанно. За първи път попадам в магазина на пакет с пандишпанови изрезки. Доста се чудих какво мога да приготвя с тях, умувах, държах пакета няколко минути в ръце и в крайна сметка го купих без никаква идея. Прибрах се вкъщи и чуденето ми продължи. Признавам си не можах да измисля нищо друго, освен да е във вид на бисквитена торта, но с изрезки. Учудването ми беше невероятно голямо, когато опитах получилия се десерт. Много  вкусен с аромат на портокалови корички. Сега ме осенява идеята, че могат да се добавят ситно нарязани парченца портокал или ананас от консерва. А ако някой друг има по- добра идея, ще се радвам да я сподели.




 За импровизацията ми бяха нужни:

  • прясно мляко (количеството според указанието за направа на крем-нишестето- между 0,600л до 1 л))
  • 1 пакетче нишесте ванилия
  • 10 с.л. захар (ние обичаме да ни е по-сладко)
  • 1 пак. ванилия
  • кора на 1 портокал
  • пандишпанови изрезки
 Пригответе крема според указанието на опаковката. Варете на слаб огън до желаната гъстота. Ароматизирайте с ванилията.

В чаши или купички направете един ред за основа от пандишпановите пръчици. Покрийте с горещ крем. Сложете втори ред от изрезките, пак крем и така редувайте до запълване на чашките. Завършете с крем. Когато десерта се охлади, настържете на ситно портокалови корички.
Най- добре е да се консумира след няколко часа. Ако желаете охладете в хладилника.







събота, 25 октомври 2014 г.

ВАРЕНИ ГЕВРЕЧЕТА



         Като дете, когато се налагаше татко да ме гледа, много често ме водеше в любимата ми закусвалня. Сутришната ни закуска беше от онази стара "Божилова фурна", в която винаги имаше опашка от хора. И как няма- миришеше на "улични мекичета", а варените гевречета бяха толкова изкушаващи,че човек да не може да им устои.
       С днешна дата, татко не е между нас (за огромно съжаление), "Божиловата фурна" е превърната в стара изоставена сграда,а рядко срещаните варени гевречета в някоя друга закусвалня, са бледо подобие на онези от онова време.
           И какво ми остава освен да запретна ръкави и да се опитам да пренеса милите спомени в моята кухня и дом.

За целта са необходими скромно количество продукти:

  • 1 яйце
  • 1 чаена чаша (200мл) топла вода
  • 1 чаена лъжичка захар
  • 1 чаена лъжичка сол
  • 1/2 кубче прясна мая (20 гр)
  • около 600 гр брашно

Разтворете маята в топлата вода (не гореща) и разбъркайте заедно със захарта и 1-2 лъжици брашно да се получи кашичка. Оставете я да шупне.
Омесете тесто от всички продукти,след което го оставете да втаса покрито с чиста кърпа. Готовото втасало тесто премесете с малко брашно, колкото да не ви лепи по ръцете.



Разделете тестото на топки и от всяка топка оформете фитил с желаната дължина.Оформете на гевреци.


В тенджера с вряща вода се пускат един по един гевреците за около 1-2 мин.


Извадете ги с решетъчна лъжица и ги наредете върху тава покрита с домакинска хартия или намазана с мазнина.


Изпечете гевречетата в предварително загрята на 200 градуса фурна до златиста коричка.








сряда, 22 октомври 2014 г.

Сладко от праскови






След дълго отсъствие отново се завръщам в любимото ми местенце. Радвам се,че през това време блогът ми е бил интересен за много хора. И на мен ми липсваха моментите прекарани в разглеждане и сега възнамерявам да наваксам.
Разбира се през това време не съм стояла и имам какво да покажа. Месец и половина се "посветих" на зимнини и ако вече е късно за показването им, то поне ще са готови за догодина :)
 Започвам с любимото ми сладко от праскови. Обожавам го върху палачинки, а на аромата му не мога да се наситя. Честно казано нямам точна рецепта за приготвяне на сладка,с изключение на сладкото от смокини. Придържам се към основни количества продукти, а именно&

1 кг праскови
1 кг захар
1 чаша вода /с вместимост 250 мл/
1 ч.л. лимонена киселина


Прасковите се почистват от костилките и ако желаете можете да ги обелите. По лесния начин за това е да потопите плодовете във вряща вода, след това веднага се охлаждат в студена вода и кожата им се отстранява много лесно. Аз лично си играя да ги беля. Хем ми е забавно, хем хвърлям по едно око на телевизора :)





     Обелените праскови нарежете на средно големи парченца . Може да нарежете плодовете и на едри резени, но моята идея е сладкото да е по-удобно за намазване върху палачинки.
     В подходящ съд за варене,сложете прасковите, захарта и водата. Сладкото отначало се вари на тих огън като често се бърка и отделя пяната. Варенето продължава до желаната гъстота. На повечето от вас е известен метода с капката върху чинийката. За тези, които правят сладко за първи път- капвате една капка от сладкото върху чинийка и ако капката не се разтече,то сладкото ви е готово.
     Няколко минути преди да свалите сладкото от огъня, добавете 1 ч.л. лимонена киселина (по желание). Аз лично не обичам вкусът на лимонтозу и се старая да го избягвам.



      Готовото сладко можете да напълните в бурканчета докато е горещо и да не ги стерилизирате. Необходимо е пълните  бурканчета да обърнете с капачките надолу. Аз предпочитам да изчакам да се охлади малко и тогава го пълня. А за по сигурно стерилизирам бурканчетата само 5 минути.

неделя, 6 юли 2014 г.

Пържени картофи с чеснова марината или как да рециклираме останали пържени картофи


              Сигурно и на вас ви се е случвало да изпържите повече картофи, отколкото можете да изядете. Аз никога немога да преценя кой колко ще изяде и все беля в последния момент още малко картофи. И разбира се остатъци често има.
           
           От време на време ги рециклирам в гювечета с кюфтенца и картофки или сирене и стават разкошни. Но от моята майка имам и този вариант- поляти със сос марината.  Маринатата е с чесново-кисел вкус и всеки може да я направи според вкусовите си предпочитания.

                 Тъй като няма точни пропорции, ще дам ориентировъчни такива, но с уговорката, че соса го правя винаги на око. Трябва да бъде средно гъст- нито да тече като вода, нито много гъст, защото после се сгъстява още.

Необходими са ви:
  •  5-6 скилидки чесън
  • около 50 мл растителна мазнина
  • 1 - 1 1/2 с.л. брашно
  • 20- 30 мл оцет / според предпочитанията за кисело/
  • 5-6 зърна черен пипер
  • 1 дафинов лист
  • 1 зрънце бахар
  • сол на вкус
          Почистете скилидките чесън и ги счукайте. 
        В тенджерка загрейте 50 мл олио и задушете чесъна за кратко. Внимавайте да не изгори. Необходимо му е няколко завъртания с дървена лъжица, за да е готов. Добавете брашното. Бъркайте бързо и внимателно да не се образуват бучки, докато брашното смени цвета си. Става леко кремаво на цвят. Дръпнете тенджерата от котлона. Налейте 20-30 мл оцет и разбъркайте добре. Долива се около 500 мл вода. Отново разбъркайте. Трябва да се е получил гладък сос.
      Ако ви се вижда, че водата е малко може да сложите още. Внимавайте да не прекалите с нея и да чакате после много време да се редуцира до средно гъст сос. 
         Сложете всички подправки и сол на вкус.
         Върнете соса на котлона и оставете да поври десетина минути до желаната гъстота.
 

        Разпределете пържените картофки в чинии на порции и полейте със соса. По-вкусно е, ако оставите 5-10 мин. соса да попие в тях преди да сервирате.


петък, 30 май 2014 г.

Баклава с кадаиф


       Преди време модната вълна да имаш кулинарен блог завладя и мен. Къде на шега, къде на истина, започнах да събирам приготвеното от мен в новото ми кулинарно кътче. Поради липса на повече свободно време темпото на публикуване ми е бавно и тромаво, за което искрено съжалявам. И макар с бавни стъпки, днес ще ви почерпя с нещо сладко по случай 200-та публикация.
       За това време успях да намеря нови приятели и съмишленици в кулинарията. Радвам се на всеки отговор или критика и с времето уча нови и нови неща от всички вас. А ако съм успяла на някого да доставя радост за небцето с някоя моя рецепта, ще съм доволна.

Тази вкусна баклава беше предвидена за дегустиране преди  повече от месец. По ред причини отложих направата, колкото и да нямах търпение. И тъй като скоро имахме семеен повод, реших,че сега е момента да изненадам близките с нов десерт. Пожънах успех и дори раздавах за вкъщи.



Ето какво ви е необходимо:


  • 1 пакет кори за баница
  • 200 гр кадаиф
  • 1 пакет разтопено масло


За плънката: 

  • 1 ч.л. канела
  • 1/2 ч.ч. захар
  • 1 ч.ч. смлени на едро орехи
  • 1 с.л. грис


За сиропа:


  • 2 ч.ч. захар
  • 2 1/2 ч.ч. вода
  • 1 бр. канелена пръчица   /нямах пръчица, сложих 1-2 щипки канела на прах/
  • 1 с.л. лимонов сок  / аз не сложих, тъй като не обичам киселия вкус/
Начин на приготвяне:

Първо се приготвя сиропа. В малка тенджера смесете водата, захарта и канелената пръчица. Поставете на котлона и варете 5 минути. Свалете от котлона и прибавете лимоновия сок. Оставете сиропа да се охлади.  /Това количество сироп ми беше крайно недостатъчно за сиропиране на баклавата. Наложи се да направя втора доза./







Разтопете маслото. В друг съд смесете смлените орехи,захарта, канелата и гриса. Разбъркайте ги.


Разтворете пакета с корите. Вземете една кора, намажете я с разтопеното масло по цялата площ. Отгоре сложете втора кора и също я намажете с масло. Поръсете от плънката с орехи , грис, канела и захар равномерно.





Отгоре натрошете кадаиф около 1-2 шепи. Аз слагах равномерно да има на всякъде.


Двете кори ги навийте на стегнато руло едновременно.

Намазва се с масло трета кора, върху нея се поставя готовото руло и отново се навива.


       Така се прави и с останалите кори. Получават се около 5-6 дебели рула. Подреждат се в намазнена тава и се нарязват на парчета. Отгоре се намазва с малко олио или с масло, ако ви е останало.Може да полеете малко мазнина и по разрезите, но не прекалявайте. 
          Печем в загрята  на 180 градуса фурна около 40 минути до зачервяване. 


        Горещата баклава се залива със студен сироп. 
 Ако сиропът не е бил достатъчен, сварете още малко и залейте вече студената баклава с топъл сироп. 

        След 2-3 часа е готова за консумация, но най- хубава е на следващия ден.






Източник: Гответе с мен

сряда, 30 април 2014 г.

Печена агнешка главичка


       Традиционно по Великден и Гергьовден гледаме на масата да има агнешко. Когато вляза в магазина,очите ми винаги са към бутчетата и все по-рядко се спирам пред други видове месо или карантия. От време на време се сещам, че у дома има и любители на агнешките главички. Признавам си, че не съм им фен, но се съобразявам с предпочитанията на другите.
      Винаги когато пека агнешки главички, се сещам за разказа на моя баща.
     
" Затворниците осъдени на доживотен затвор трябвали да изберат едно любимо ястие, което ще ядат до края на дните си. Един избрал мусака, друг пържоли, трети- боб и т.н. Но един от затворниците предпочитал всеки ден да яде агнешка главичка. Попитали го защо си избира точно това. А той отговорил: " Ако ми носите всеки ден агнешки главички мога днес да ям само очите, утре ще ям само езика, а вдругиден ще ям мозъка.И така всеки ден ще ям разнообразна храна". 
       
          Бях дете, когато татко ми разказваше тази интересна история и по детски не разбирах какво искаше да ми каже. В последствие осъзнах думите му, а именно, че храненето с една и съща храна води до липса на витамини и минерали, западане на организма и съответно се е скъсявал живота на такива затворници. А агнешката главичка е давала възможност за разнообразна храна в рамките на възможното й.

    Именно, за да ви разкажа тази кратка и поучителна история избрах и днешната рецепта. Всъщност то не е и рецепта. Няма кой знае какво да се описва по приготвянето на печена агнешка главичка.

Необходими са ви:
  • агнешки главички
  • червен пипер
  • сол
  • олио за намазняване
Измийте агнешките главички и ги сложете в тенджера с вода да се варят. Когато са готови сварени можете да изчистите месцето и да го запечете с масло. В този случай съм оставила главичките цели. Изчакайте малко да изстинат. Намажете ги с червен пипер, малко мазнина и посолете на вкус. На дъното на тавичката сложете малко вода- около 150 мл. Загрейте фурната на 220 градуса и запечете за 10-15 минути агнешките главички ( докато добият хубав златист цвят).

След това ще  трябва малко да се борите , докато разчупите черепа и стигнете до вкусния мозък. Но според ядящите у дома тези деликатеси, усилията си залужават.

Ако предпочитате, можете да сложите и нарязан пресен лук на дъното на тавата.


неделя, 20 април 2014 г.

Христос Воскресе!



 Честит празник на всички!
     Нека на този светъл празник има мир и спокойствие в домовете ви! Нека Бог ви напътства в делата ви и винаги да помним, че той е с нас. Вярата ни да е силна както той повярва в нас! 

Бог да ви благослови!


Завърши трескавата подготовка за празника. Днес е ден за почивка и смирение. Всяка година изпитвам еуфория по наближаващия празник. Правя хиляди планове какво да приготвя и с какво да зарадвам близките си. Уви, желанията са много,но силите и възможностите ограничени. И въпреки умората се чувствам дълбоко удовлетворена, гледайки празничната трапеза и украса.

















Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...