Добре дошли в моето малко и скромно кулинарно царство. Тук можете да намерите и колекцията ми от гоблени - моето второ хоби след кулинарията

събота, 29 декември 2012 г.

Празнична капама

 

Весели празници, мили приятели!
Пожелавам на всеки от вас много здраве, в домовете и сърцата ви да има много топлина и нежност. Нека бъдем по-добри и състрадателни не само в навечерията на празниците. Повече щастие и обич да  съпътстват вас и семействата ви!

И с малко закъснение за Коледните празници, но в аванс за Нова година, искам да ви покажа моята празнична капама. Много бях слушала за нея и суперлативите бяха неописуемо много. Рецепти разни, идеи също толкова разнообразни. Преди две години събирах мнения и в крайна сметка се престраших. "Премиерата" на тази капама не беше много сполучлива. Просто реших, че е толкова лесно за приготвяне, че не сметнах за необходимо да задуша малко месата и зелето. Е, не беше лоша, но не и толкова вкусно, колкото описваха из нета.
На следващата година издържах "поправителния изпит". А тази година затвърдих знанията. Вече спокойно мога да се присъединя към групичката хвалеща тази зимна капама. С ръка на сърце ви казвам, че това ястие се топи в устата, страшно вкусно и те кара да ядеш още,и още, и още... Не изисква много труд, но въпреки това усилията са напълно оправдани. С огромно удоволствие гледах как чиниите и глиненото гърне се изпразваха от гостите. По-хубаво от това за една домакиня няма.

В набора от продукти можете да проявите лични предпочитания и творчество. Като цяло идеята е кисело зеле с различни видове месо и сармички. Количествата са индивидуални предвид колко души ще сте на трапезата и  какво обичате повече.

Необходими продукти за около 8 литров глинен гювеч ( за 7-8 до 10 души)

2 средно големи кисели зелки- една за сарми, втората за накърцано
1 кг свинско месо врат или бут, обезкостено или пържоли
500 гр. кайма или свински гърди ситно нарязани- за сармичките
около 700-800 гр. бяло пилешко или пуешко месо
около 1 кг сурова дебела наденица
300 гр. луканка- тип панагюрска, карловска или др.
2 ч.ч. ориз (за сармичките)
червен пипер
сол на вкус
черен пипер
чубрица

Начин на приготвяне:

Първо може да приготвите сармичките. Отделете си необходимото количество зелеви листа с големина по ваш избор. Аз лично винаги предварително запържвам каймата с ориза. В тенджера с малко мазнина задушете каймата или ситно нарязани свински гърди. Когато са готови задушени, прибавете измития ориз и запържете още малко, докато самия ориз смени цвета си до леко прозрачен. Овкусете с червен, черен пипер, сол и чубрица. Сложете 50-100 мл вода и оставете малко да поври 5-7 минути. С приготвената плънка завийте сармите и ги отделете настрани.

Свинското месо от бут (или пържоли) се нарязва на филийки, начукайте го леко, овкусете според вкуса ви. Аз и тях подправям с червен пипер, черен пипер,много малко сол и  чубрица. В тиган с малко мазнина запържете за съвсем кратко месото, колкото да побелее от двете страни и да се запечата.
 
По същия начин овкусете пилешкото бяло месо и него задушете за кратко след свинското месо.
 
Ако сте избрали да добавите дебела сурова наденица, нарежете я на парчета като за порции, леко може да ги набраздите с нож и също да запържите от двете страни след пилешкото месо.


 
Втората зелка нарежете на ситно. Може да отцедите зелето от сока му, за да не стане съвсем солено или кисело. Но това според вкуса на зелето. В тенджера с малко мазнина на дъното изпържете киселото зеле да се стопи. Когато е готово подправете с черен пипер и червен пипер.

Луканката нарязвам на филийки с дебелина около половин пръст и я добавям директно без никаква предварителна термична обработка.

Начин на подреждане:
На дъното на голям глинен гювеч се поръсва половината от запърженото кисело зеле. Върху него се прави ред от свинското месо (половината) и малко дебела наденица. На трети ред плътно подредете зелеви сармички като оставяте достатъчно количество от тях за най-отгоре. Ако сте направили повече, можете да го разделите на половина. Върху сармите подреждам пилешкото бяло месо. Поръсете останалата половина от изпърженото зеле. Нахвърлете из цялата площ луканката и остатъка от дебелата наденица. Най-отгоре завършете с ред сарми, който имат за цел да послужат като покривало от зеле и капамата да се задуши.
Сипете 1-2 водни чаши вода и затворете с капак съда.
Най-вкусно става,ако го печете в началото на силна фурна(около 250 градуса ) само докато заври яденето и след това намалите на 120 градуса цяла нощ. Това в моя случай никога неможе да се изпълни. Предимно го пека както споменах на силна фурна, за да заври и намалям на 150 градуса. Честно казано забравям за яденето,че е в печката и го поглеждам след 5 часа. Важното е да остане на мазнина без значение колко време ще печете. Месата са идеално сварени, поели са аромата едни от други, а сармите се топят.
При сервиране във всяка порция слагам от всеки вид месо, наденица, парченца луканка и зеле.
И не забравяйте червеното вино!

P.S. На снимките съм започнала най-долу със зелевите сарми. Горе съм описала по новия вариант с кисело зеле на дъното. Подредбата няма никакво значение. 









Да ви е сладко!


неделя, 4 ноември 2012 г.

Най-вкусната шоколадова торта




С гордост искам да се похваля,че това е моята първа сполучлива, вкусна и много шоколадова торта.
 Най-после успях да приготвя торта без никакъв провал. До сега все нещо не се получаваше както трябва. Правила съм няколко опита през живота си и след всеки провал се отказвах. Мине известно време и пак се "закъхаря" как може една торта да не мога да приготвя. И така след всеки следващ неуспешен опит. Докато не видях тази торта при Ирина Купенска. Веднага ми се върна желанието и при първия удобен момент я приготвих . Няма да ви описвам каква радост и самочувствие добих след първата хапка. "Значи съм можела."
Не критикувайте много украсата и несъвършенствата, в това е чара й :)

В сайта на Ирина можете да видите първоизточника, който е перфектен на външен вид. На мен лично крема не ми беше достатъчен и следващия път ще увелича с двойна доза. В моя вариант изпекох 2 блата поради липса на малка форма и след това ги разрязах на 2. Получиха се общо 4 блата и най-вероятно заради това не стигна крема.
Ще си позволя дословно да публикувам рецептата на Ирина Купенска, тъй като е доста дълга и с много обяснения. И нека тези разяснения не ви плашат. Не се приготвя трудно и целите усилия си заслужават. Щом аз успях, ще успеят и други, които са на "Вие" със сладкарството.


Продукти за форма с диаметър 20см*:
180г брашно
150г захар
125г кафява захар
60г какао
1 и 1/4 чаена лъжица сода бикарбонат
1 и 1/4 чаена лъжица бакпулвер
щипка сол
2 яйца, стайна температура
140мл гъст айран
75мл олио
140мл прясно, горещо кафе

Фурната се загрява на 180°C.
Брашното, двата вида захар, какаото, содата, бакпулвера и солта се слагат в дълбока купа и се разбъркват добре.
Яйцата, олиото и айрана се разбъркват и се добавят към сухите съставки. Всичко се разбърква добре.
Накрая се излива горещото кафе и сместа се бърка, докато стане гладка и хомогенна.
Имайте предвид, че сместа е сравнително течна, не като класическо тесто за кекс/блат. Именно на това се дължи сочността му, след изпичане, така че не се притеснявайте.


Готовата смес се излива в предварително намаслена и покрита с какао форма за торта. Пече се за 40-45 минути, като времето варира в зависимост от големината на формата и от това дали решите да изпечете цялата смес наведнъж или на части. Ако ползвате форма с диаметър 20см, имайте предвид, че трябва да имате достатъчно височина, т.е. ако стените на формата са ниски, ще трябва да изпечете блатовете на части. Другият вариант е да сложите хартия за печене с височина около 10см от вътрешната страна на формата за торта, за да може тя да попречи на тестото да се излее, а и да му помогне да се изпече високо и равномерно.
След като блатът е готов, се охлажда напълно и след това се разрязва на 3 равни части.
*От посочените продукти се получават 3 блата с диаметър 18-20см. Правила съм по-голяма торта, с диаметър 24-26см, като за нея направих двойна доза и изпекох на два пъти, като всеки блат разрязах на две и се получиха общо 4 блата.


Продукти за шоколадовия мус:
400г шоколад (в случая, 200г черен и 200г млечен)
400мл сладкарска сметана
3 жълтъка
3 белтъка

Шоколадът се нарязва на малки парчета. Сметаната се загрява до кипване и се излива при шоколада. Оставя се за минута, след това се разбърква, докато се получи хомогенна смес. Охлажда се на стайна темепратура, като се бърка от време на време, за да не хване “кора”
Жълтъците се разбиват на водна баня и се добавят към още топлия шоколадов ганаш. Разбърква се, докато всичко се обедини добре. Внимавайте при разбиването на водна баня, водата не бива да докосва дъното на съда за разбиване, защото температурата става прекалено висока и яйцата ще се сготвят.
Охладеният на стайна температура ганаш се прибира в хладилник за час, докато стегне и стане много гъст.
Белтъците се разбиват на сняг с щипка сол на водна баня (това е по желание, ако не се притеснявате от ползването на пресни яйца, можете и да го пропуснете).
Малка част от тях се добавя към шоколада и се разбърква внимателно. В началото може да ви е трудно, тъй като ганашът е стегнат, но не се притеснявайте, след като се добави малко от белтъка, сместа ще се отпусне. На 2-3 пъти се добавя белтъка и се разбърква със силиконова шпатула, като се внимава да не спадне сместа и да се запази максимално от въздуха в белтъците.
Мусът се прибира в хладилник за 30-40 минути, или докато стегне и стане удобен за нанасяне върху тортата.
Имайте предвид, че колкото по-черен шоколад (с по-висок % на какао) използвате, толкова по-гъст ще бъде мусът. При 50:50 черен към млечен, се получават добри резултати. Не бих ви съветвала да ползвате единствено млечен, тъй като рискувате мусът да не стегне.

 Сглобяване:
Върху поднос или поставка за торта се слага един шоколадов блат. Върху него се нанася част от муса и се разпределя равномерно. Така се процедира и с останалите блатове. Накрая цялата торта се измазва с шоколадовия мус и се декорира по желание.








събота, 13 октомври 2012 г.

Кюфтета с риба тон и картофи


 За първи път ми се случва да направя такава глупост- мъчейки се да редактирам една публикация, без да искам изтрих черновата на тази. Оказа се,че лиших блога си от най-вкусните кюфтета и бързам да поправя грешката си.

Рецептата съм взаимствала от блога на Вероника- Ginger Cooking. И с ръка на сърцето признавам, че по-вкусни кюфтета не бяхме яли. Вкусни както топли, така и студени. Ако добавите и малко чеснов млечен сос към тях, разкоша е пълен.

Единствено да обърна внимание на количествата продукти- в оригиналната рецепта са доста малко и аз прецених, че за едно по-голямо семейство ще е необходима двойна доза. И не сгреших в преценката си, защото си облизаха пръстите всички.

Не съм променяла нищо по рецептата и се вслушах в съвета на Вероника да не се прекалява с подправките (а аз обичам доста пикантна и подправена храна), за да се усеща и вкусът на рибата. Но въпреки това, уверявам ви, тези кюфтенца не миришеха на риба, нито на тежко.

Необходими са ви:

1 консерва риба тон (най-добре филе)
1 много голям сварен картоф
1 яйце
1 голяма глава кромид лук
1 стрък зелен лук
прясно смлян черен пипер
1 стрък пресен копър
сол на вкус

за оваляне на кюфтетата по желание:
брашно (или галета)


Начин на приготвяне:

Отцедете рибата от сока на консервата. Може да я накъсате на едри парчета. Сложете сварения картоф и рибата в купа. Двата вида лук се режат на ситно, прибавете ги заедно с всички останали продукти и омесете сместа. По-лесно е с бъркане с дървена лъжица, тъй като сместа лепне много по ръцете. Съветът на Вероника е да не се опитвате да правите гладка смес като пюре. Добре е рибата да е на ядки,за да се усеща.

Оформете кюфтетата. Оваляйте ги в галета или брашно и ги пържете в тиган със сгорещено олио до хубава златиста коричка. Готовите кюфтета отцедете върху домакинска хартия и сервирайте.
Можете да поднесете с чеснов сос.


P.S. От една доза излязоха около 8-9 кюфтета.


Източник : Вероника

сряда, 10 октомври 2012 г.

Боб с кисело зеле


















У дома си имам един страстен почитател на киселото зеле. И още щом се появи по пазарите "кьосето", вече няколко зелки отлежават в бидончето. С две думи открихме сезона на зимните манджи и стартирахме с боб с кисело зеле.
Да си призная на мен не ми е любимото ястие, бих казала че хапвам ,защото в момента това има в тенджерата. Предпочитам го горещо и поръсено с малко люто чили.
Срещала съм няколко начина на приготвяне, но този който аз ще ви предложа се е наложил с години в семейството ни. Така го е приготвяла моята баба, после майка, а сега и аз. Няма нищо сложно и особено.

Необходими са ( за по-голямо семейство):

700 гр. боб
1 малка кисела зелка 
1 малка глава лук
1 ч.л. червен пипер

Бобът се измива и се сварява до готовност.
Киселото зеле се нарязва на ситно и се вари в отделна тенджера от боба. Когато и боба, и зелето са готови, смесват се и се варят заедно 10-тина минути.
Лукът се нарязва на дребно и се задушава в тиган с малко мазнина. Добавя се червения пипер и готовата запръжка се добавя към боба със зелето.

Р.S. За да е по-вкусно яденето, добре е боба и киселото зеле да ги варите на бавен огън. Сол не се слага!


неделя, 23 септември 2012 г.

Соленки с кашкавал

Любимите ми соленки от моето детство. Често ни ги приготвяше майка и много им се радвах. Бях позабравила тази рецепта и незнайно защо рядко прибягвам до нея. Може би заради океана от нови и модерни неща изпускам да се върна към изпитаните рецепти.

 Необходими са ви:  
1 пакетче масло и толкова мас 
 2 белтъка (жълтъците се отделят за намазване)
 8 супени лъжици прясно мляко
 1 равна супена лъжица сол 
1 и 1/2 пак. амонячна сода, разтворена в 2 лъжици кисело мляко
 1 с.л. захар

Маслото и маста се размачкват добре. Не се разтапят. Добавят се прясното мляко, 2 белтъка, солта, захарта и разтворената в киселото мляко сода. Замесва се тесто. Разточва се на кора с дебелина 0,5 см. Намазва се кората с жълтъците, отгоре обилно се настъргва кашкавал и се режат соленките с форма по желание. Аз предпочитам на пръчици с дължина 5-6 см. Изпечете соленките в предварително загрята фурна на 200 градуса.

сряда, 5 септември 2012 г.

Салата от рулца от раци



Още една вкусотия предложена от моята кака- прекрасен кулинар и много смела в експериментите. Признавам си, че аз съм по-сдържана, но също обичам новото и различното. Та, тази салата ми беше предложена от нея. Макар да не е нещо сложно и особено, не измени на тезата, че простите неща са по-вкусни. Приготвя се лесно и бързо, с аромат на чесън,зехтин и лимон . Единственото "условие" е да използвате по-качествени рулца от раци, тъй като последния път купих някакви тричави и резултатът от салата беше коренно различен. Не че не се изяде, но рулцата не успяха да поемат от дресинга.

Необходими продукти:
1-2 големи опаковки от по 250 гр. рулца от раци (сурими)
зехтин
1-2 скилидки чесън- стрити
лимон
черен пипер на вкус
сол

Рулцата от раци нарежете на по-едри резени по диагонал или както ви харесва. Подправете ги с горните съставки по свой вкус. Накрая овкусете с малко прясно изцеден лимонов сок.
Разбъркайте добре и оставете салата в хладилник поне 30 мин. да се охлади и рулцата да поемат от зехтина и лимона.
Ако сте случили на качествени рулца, те би трябвало да попият от сока в купата и да станат много ароматни.



събота, 25 август 2012 г.

ЕМОЦИИТЕ НА ЕДНО ЛЯТО...


Човекът е човек когато е на път!

Това мото важи с пълна сила за семейството ми.Истински свободни, волни и заредени с положителна енергия се чувстваме, когато сме заедно и потеглим из красотите на България. Няма друга такава красота! Чувствам се горда, когато опознавам природата ни и винаги дълбоко съжалявам, че не съм посетила даденото място по-рано.
Това лято си организирахме 15 дневна ваканция. Дори бих го нарекла автопоход. Цяла година се зареждах от прекрасните походи и екскурзии на Пепи и с нетърпение чаках лятото, за да поемем път на някъде.За това като един лаик екскурзовод, седнах и с помощта на чичко Гугъл сътворих маршрут, в който съчетахме полезното с приятното.
Случиха ни се много прекрасни неща, много силни моменти и не на последно място кръстих едно прекрасно малко българче! За първи път застанах в църквата от страната на кръстницата. Тръпката е голяма, а аз излязох от църквата още по-пречистена и с ясното съзнание, че това дете е мой кръщелник,а аз негова духовна майка.

Като начало реших, че е крайно време да покажем на 3 годишния ни син делфините във Варна. Едно незабравимо изживяване с много смях, а делфините са прекрасни.







Домакините се бяха постарали настроението на посетителите да е на ниво. Вкарали са доста закачливи моменти с публиката, но за съжаление базата и обстановката на Делфинариума не са претърпели никакви промени откакто бях дете. Посетихме и сладкарницата на Делфинариума, в която има стъкло и се виждат как плуват делфините. И там не е променено към добро. Да не говорим, че като почти всичко в нашата страна, печалбарството е залегнало и в Делфинариума. Влизаш в сладкарницата да консумираш нещо и на входа ти искат пари само да пристъпиш от вратата на вътре. Ужасих се от това, както и повечето посетители, но заради децата ни пускаме левчетата в празната чинийка пред лелката. Срамно и жалко! А там имаше автобуси с чужденци. Представете си каква излагация и каква визитна картичка е това за тях.
Но да преминем към по-приятната част от разходката.

В ранния следобед отпътувахме в посока Русе. Съпругът ми е родом от там. Един красив град, с много стилна архитектура, много слънце и жега. Обикновено го посещаваме на есен, но този път се наложи да "привкусим" от типичната за този район топлина. Там се извърши и кръщенето на малкия Преслав- в един прекрасен скален манастир, Басарбовски манастир. При първата ми среща с манастира бях онемяла от красотата му. Много подредено, чисто и красиво място, съчетано с природните дадености.










"В живописната долина на р. Русенски Лом сред множеството скални обители заема своето достойно място Басарбовския манастир – едно незагаснало кандило на вярата. Той се намира на около десет километра от гр. Русе и носи името на близкото село.
Най-ранните исторически сведения за манастира са от ХV век и ги черпим от османските данъчни регистри.

Пишейки за манастира не можем да не споменем и най-известния му обитател и вечен игумен свети преподобни Димитрий Басарбовски. За него пише още св. Паисий Хилендарски в своята “История славяноболгарская”: “Свети Димитрия Нови в 1685 г. живял просто и бил човек мирянин, но Божият Дух диша и пребивава там гдето иска. Тоя светец имал няколко овци и живял при една река и скала... Починал на това място. Там бил и погребан. После Бог открил на някои хора неговите мощи и ги пренесли в село Басарбово близо до Свищов, Търновска епархия, тук дават на мнозина изцеление. Така просиял последно време тоя свети Димитрия българската земя с прост живот и за простия български народ, но Бог го прославил след смъртта му с много чудеса”.
По време на Руско – турската война от 1768 – 1774 г. мощите на свети Димитрий Басарбовски били пренесени от генерал Петър Салтиков в Букурещ и поставени в Митрополитската / днес Патриаршеска / църква “Св. св. Константин и Елена” на 13 юли 1774 г. там се намират и днес и вършат чудеса и помагат на всички, които с вяра пристъпват към тях.

В наши дни Басарбовския скален манастир е добре запазен и обгрижван. Поклонниците влизат в озеленения двор, а пътеката ги отвежда до кладенеца, изкопан от преподобни Димитрий. В подножието на скалите се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Поклонниците се изкачват по 48 стъпала, които ги отвеждат до скална площадка. Там се намира ниша, в която според преданието спял преподобни Димитрий. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г. До него се намира голяма житийна икона на светеца, който е изобразен в цял ръст и около него десет житийни сцени с надписи на румънски /с кирилица/ и гръцки език.

По други каменни стъпала се стига до пещера-гробница, в която е погребан монах х. Хрисант, който я изкопал приживе за сто дни. В помещението до нея в миналото са били поставени костите на починалите братя на манастира. Преди години те били погребани в манастирското гробище и там сега е подредена музейна сбирка.
В последните години бяха издадени три книги, които целят популяризирането на най-близкия до Русе манастир – “Богослужебна прослава на преподобния наш отец Димитрий Басарбовски”, “Преподобни Димитрий Басарбовски и неговият скален манастир до Русе” и “ Моят земен живот”.
Близо осем века по каменната стълба, водеща към скалната църква не спира потокът от хора, дошли от близо и далеч, за да запалят свещица и да се помолят Богу, в обителта, която е гордост за региона, за Българската църква и за всички християни..."


(из официалния сайт на Басарбовски манастир)













А това сме ние тримата- по-щастливи от всякога и най-после събрали се на една снимка :)



Аз и кръщелникът ми Преслав. Прекрасно малко човече, много живо и весело дете и се надявам да стане достоен човек!



Не мога да не се похваля и с новата си придобивка- подарък от Преслав и родителите му.





За първи път тази атракция видях в една русенска механа. Голяма беше изненадата, когато обикновени пилешки дробчета ни поднесоха в тези димящи гърненца, а отдолу грееше малък огън. От тогава си бях наумила, че при следващото ни пътуване до там непременно ще се сдобия с тази атракция. Явно Преско е разбрал за мерака ми и побързал да ми подари тези любими сувенири.
Използвам случая отново да благодаря за страхотния подарък!

Време е да се отпътуваме от Русе и с.Басарбово. Следващата ни отправна точка е София, но с малко отклонение през Велико Търново. И там съчетахме приятното с полезното, обиколихме из Търновските улички,налюбувахме се на старинната архитектура на Самоводска чаршия. За тези, които не са запознати, това е уличката със занаятите.





Направихме бърза обиколка и на Царевец, тъй като времето напредна, а и трудно се издържаше на голямата жега.



Продължихме по пътя до София. Времето значително напредна. Беше време за заслужена почивка. В плановете ни влизаше разходка до Витоша с кабинковия лифт, само че колкото пъти отидем, никога лифта не работи. И този път не успяхме да се повозим. Имам прекрасни детски спомени на този лифт. Катеричките се виждаха как скачат по дърветата, пропастите под краката ни бяха много страшни и същевременно много красиви. За ужас на водачът ни, спря тока. Останахме точно над една от тези пропасти, човекът беше ни жив, ни умрял от страх, а аз няма да забравя как по детски залюлях кабината и се радвах, че чичо Иван се стиска :)Искаше ми се да се върна за кратко към този спомен в реално време и през погледа на зрял човек. Но отново не и този път. Може би следващия...

След хладната симеоновка вечер и приятната компания в лицето на кумовете ни, на сутринта беше време да потеглим към крайната ни цел- 3 дневна почивка в Банско с междинна спирка Рилски манастир и малка семейна мисия. Но нима е възможно да се подмине зоологическата градина и да не я покажем на малкия спътник. Полюбувахме се на патиците в езерото, минахме покрай царството на маймуните, хипопотамите се бяха скрили на сянка.



Чичо слон не беше много благосклонен и през цялото време ни обръщаше гръб. Сигурно беше сърдит, че вместо разхлаждащ душ, получи суха слама с прахоляк.



Мечо седна да ни поздрави



Камилата кокетно ни позираше и докато не отминахме не отдели поглед от нас.Стори ми се доста мила :)


От обитателите на водния свят си заслужава да се видят зловещите пирани. Гледала съм филми за тях и възможностите им, а да им се не надяваш колко малки рибки, какви злини правят :)



Мога още много да ви показвам и развеждам из зоологическата градина, но е невъзможно това да се случи наведнъж. И все пак по приятно и интересно е да се разходиш из между тези животни и да им се полюбуваш. Уж сме големи, а се радвахме като деца. Но колкото и стар да е човек, детското си остава в нас. Тръгнахме си още по-развеселени, заредени с още емоции и готови за следващия преход.

Както споменах по-горе, крайната точка е Банско с кратък престой на Рилски манастир. В началото на нашата екскурзия се случиха събития, които ще подмина, но които дълбоко ни накараха да се замислим духовно. Най-общо така бих могла да определя ситуацията. И в реда на мислите ни, стигнахме до решението,че трябва да посетим мощите на Св.Иван Рилски в пещера, намираща се в гората над манастира. Според думите на хората, който успее да мине през дупката в края на пещерата, е безгрешен.

"...Иван Рилски се родил около 876 г. в дупнишкото село Скрино в гънките на Осоговската планина, недалеч от р. Струма. Бил съвременник на княз Борис Първи, на Симеон Велики и на неговия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир в родното си село. Според житието на светеца, когато родителите му починали, той раздал имуществото им на бедни и болни и постъпил като послушник в близкия манастир под връх Руен. Там придобил богословско образование, изучавал богослужебни книги и приел монашеския сан. Когато напуснал манастира, се изкачил на “висока гола планина” и живял като отшелник в продължение на дванайсет години. После се заселил в хралупата на едно дърво в Рилската пустиня, където се отдал на молитви към Бога.

Хранел се с треви и не виждал човешко същество. Навестявали го само диви зверове, които не му сторили нищо лошо. Овчари, пасящи наблизо стадата си, го открили и започнали да го посещават, да искат съвети и помощ от него, тъй като вече се било разчуло, че върши чудеса и лекува болни с молитвите си. И до днес в Югозападна България в устната традиция са запазени предания за делата му. За да се усамоти, Иван Рилски се преместил в пещера на висока и недостъпна скала и прекарал там в молитви и пост повече от седем години."
(извадка от интернет пространството)

Самата пещера се намира на около 5 км по пътя минаващ покрай самия манастир. Достига се с кола до обособен паркинг, а оттам нагоре през гората по пътека с тояжка в ръка.



Прехода е около 15 минути пеш до върха, а там ви очаква малък храм .






Тясна пътека ви води директно към стъпалата на пещерата. Нужно ви е фенерче, за да се ориентирате къде отивате и стъпвате. В дъното на пещерата има дупка, която е с излаз от горната страна на скалата. Именно това е заветната дупка през която се минава.



Да си призная, аз не успях да мина, за което съжалявам. Не бях подготвена нито с удобни обувки, нито с подходящо облекло да се муша в дупки. А и някак си се стреснахме от неизвестното вътре в пещерата. Татито размисли и се върна. Остана много удовлетворен, че е успял и ако поверието е вярно- излезе от пещерата с опростени грехове. Обещах си, че един ден ще се върна с подходящи дрехи и обувки...
Между плочите на скалата хората масово са оставяли листчета с желания. Казват, че каквото си пожелаеш там горе, се сбъдвало. И ние си пожелахме, а ако е писано- ще се случи.




Последва връщане обратно, престой из Рилски манастир и потапяне в светото тайнство в църквата.Време беше да завършим дългия ден с хладък душ и почивка. А защо не и малко игра в хладния басейн.



Така завърши нашата ваканция.С много емоции, разнообразие и тръпка. С нетърпение ще чакаме следващото лято заредени с нови сили и нови маршрути.
Надявам се, че дългата ни разходка не ви е отегчила. Ще се радвам, ако съм разпалила любопитството ви да посетите поне едно от тези прекрасни места. Уверявам ви, всяко едно от тях си заслужава труда, времето и усилията да достигнете до него.






Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...