Добре дошли в моето малко и скромно кулинарно царство. Тук можете да намерите и колекцията ми от гоблени - моето второ хоби след кулинарията

събота, 25 август 2012 г.

ЕМОЦИИТЕ НА ЕДНО ЛЯТО...


Човекът е човек когато е на път!

Това мото важи с пълна сила за семейството ми.Истински свободни, волни и заредени с положителна енергия се чувстваме, когато сме заедно и потеглим из красотите на България. Няма друга такава красота! Чувствам се горда, когато опознавам природата ни и винаги дълбоко съжалявам, че не съм посетила даденото място по-рано.
Това лято си организирахме 15 дневна ваканция. Дори бих го нарекла автопоход. Цяла година се зареждах от прекрасните походи и екскурзии на Пепи и с нетърпение чаках лятото, за да поемем път на някъде.За това като един лаик екскурзовод, седнах и с помощта на чичко Гугъл сътворих маршрут, в който съчетахме полезното с приятното.
Случиха ни се много прекрасни неща, много силни моменти и не на последно място кръстих едно прекрасно малко българче! За първи път застанах в църквата от страната на кръстницата. Тръпката е голяма, а аз излязох от църквата още по-пречистена и с ясното съзнание, че това дете е мой кръщелник,а аз негова духовна майка.

Като начало реших, че е крайно време да покажем на 3 годишния ни син делфините във Варна. Едно незабравимо изживяване с много смях, а делфините са прекрасни.







Домакините се бяха постарали настроението на посетителите да е на ниво. Вкарали са доста закачливи моменти с публиката, но за съжаление базата и обстановката на Делфинариума не са претърпели никакви промени откакто бях дете. Посетихме и сладкарницата на Делфинариума, в която има стъкло и се виждат как плуват делфините. И там не е променено към добро. Да не говорим, че като почти всичко в нашата страна, печалбарството е залегнало и в Делфинариума. Влизаш в сладкарницата да консумираш нещо и на входа ти искат пари само да пристъпиш от вратата на вътре. Ужасих се от това, както и повечето посетители, но заради децата ни пускаме левчетата в празната чинийка пред лелката. Срамно и жалко! А там имаше автобуси с чужденци. Представете си каква излагация и каква визитна картичка е това за тях.
Но да преминем към по-приятната част от разходката.

В ранния следобед отпътувахме в посока Русе. Съпругът ми е родом от там. Един красив град, с много стилна архитектура, много слънце и жега. Обикновено го посещаваме на есен, но този път се наложи да "привкусим" от типичната за този район топлина. Там се извърши и кръщенето на малкия Преслав- в един прекрасен скален манастир, Басарбовски манастир. При първата ми среща с манастира бях онемяла от красотата му. Много подредено, чисто и красиво място, съчетано с природните дадености.










"В живописната долина на р. Русенски Лом сред множеството скални обители заема своето достойно място Басарбовския манастир – едно незагаснало кандило на вярата. Той се намира на около десет километра от гр. Русе и носи името на близкото село.
Най-ранните исторически сведения за манастира са от ХV век и ги черпим от османските данъчни регистри.

Пишейки за манастира не можем да не споменем и най-известния му обитател и вечен игумен свети преподобни Димитрий Басарбовски. За него пише още св. Паисий Хилендарски в своята “История славяноболгарская”: “Свети Димитрия Нови в 1685 г. живял просто и бил човек мирянин, но Божият Дух диша и пребивава там гдето иска. Тоя светец имал няколко овци и живял при една река и скала... Починал на това място. Там бил и погребан. После Бог открил на някои хора неговите мощи и ги пренесли в село Басарбово близо до Свищов, Търновска епархия, тук дават на мнозина изцеление. Така просиял последно време тоя свети Димитрия българската земя с прост живот и за простия български народ, но Бог го прославил след смъртта му с много чудеса”.
По време на Руско – турската война от 1768 – 1774 г. мощите на свети Димитрий Басарбовски били пренесени от генерал Петър Салтиков в Букурещ и поставени в Митрополитската / днес Патриаршеска / църква “Св. св. Константин и Елена” на 13 юли 1774 г. там се намират и днес и вършат чудеса и помагат на всички, които с вяра пристъпват към тях.

В наши дни Басарбовския скален манастир е добре запазен и обгрижван. Поклонниците влизат в озеленения двор, а пътеката ги отвежда до кладенеца, изкопан от преподобни Димитрий. В подножието на скалите се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Поклонниците се изкачват по 48 стъпала, които ги отвеждат до скална площадка. Там се намира ниша, в която според преданието спял преподобни Димитрий. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г. До него се намира голяма житийна икона на светеца, който е изобразен в цял ръст и около него десет житийни сцени с надписи на румънски /с кирилица/ и гръцки език.

По други каменни стъпала се стига до пещера-гробница, в която е погребан монах х. Хрисант, който я изкопал приживе за сто дни. В помещението до нея в миналото са били поставени костите на починалите братя на манастира. Преди години те били погребани в манастирското гробище и там сега е подредена музейна сбирка.
В последните години бяха издадени три книги, които целят популяризирането на най-близкия до Русе манастир – “Богослужебна прослава на преподобния наш отец Димитрий Басарбовски”, “Преподобни Димитрий Басарбовски и неговият скален манастир до Русе” и “ Моят земен живот”.
Близо осем века по каменната стълба, водеща към скалната църква не спира потокът от хора, дошли от близо и далеч, за да запалят свещица и да се помолят Богу, в обителта, която е гордост за региона, за Българската църква и за всички християни..."


(из официалния сайт на Басарбовски манастир)













А това сме ние тримата- по-щастливи от всякога и най-после събрали се на една снимка :)



Аз и кръщелникът ми Преслав. Прекрасно малко човече, много живо и весело дете и се надявам да стане достоен човек!



Не мога да не се похваля и с новата си придобивка- подарък от Преслав и родителите му.





За първи път тази атракция видях в една русенска механа. Голяма беше изненадата, когато обикновени пилешки дробчета ни поднесоха в тези димящи гърненца, а отдолу грееше малък огън. От тогава си бях наумила, че при следващото ни пътуване до там непременно ще се сдобия с тази атракция. Явно Преско е разбрал за мерака ми и побързал да ми подари тези любими сувенири.
Използвам случая отново да благодаря за страхотния подарък!

Време е да се отпътуваме от Русе и с.Басарбово. Следващата ни отправна точка е София, но с малко отклонение през Велико Търново. И там съчетахме приятното с полезното, обиколихме из Търновските улички,налюбувахме се на старинната архитектура на Самоводска чаршия. За тези, които не са запознати, това е уличката със занаятите.





Направихме бърза обиколка и на Царевец, тъй като времето напредна, а и трудно се издържаше на голямата жега.



Продължихме по пътя до София. Времето значително напредна. Беше време за заслужена почивка. В плановете ни влизаше разходка до Витоша с кабинковия лифт, само че колкото пъти отидем, никога лифта не работи. И този път не успяхме да се повозим. Имам прекрасни детски спомени на този лифт. Катеричките се виждаха как скачат по дърветата, пропастите под краката ни бяха много страшни и същевременно много красиви. За ужас на водачът ни, спря тока. Останахме точно над една от тези пропасти, човекът беше ни жив, ни умрял от страх, а аз няма да забравя как по детски залюлях кабината и се радвах, че чичо Иван се стиска :)Искаше ми се да се върна за кратко към този спомен в реално време и през погледа на зрял човек. Но отново не и този път. Може би следващия...

След хладната симеоновка вечер и приятната компания в лицето на кумовете ни, на сутринта беше време да потеглим към крайната ни цел- 3 дневна почивка в Банско с междинна спирка Рилски манастир и малка семейна мисия. Но нима е възможно да се подмине зоологическата градина и да не я покажем на малкия спътник. Полюбувахме се на патиците в езерото, минахме покрай царството на маймуните, хипопотамите се бяха скрили на сянка.



Чичо слон не беше много благосклонен и през цялото време ни обръщаше гръб. Сигурно беше сърдит, че вместо разхлаждащ душ, получи суха слама с прахоляк.



Мечо седна да ни поздрави



Камилата кокетно ни позираше и докато не отминахме не отдели поглед от нас.Стори ми се доста мила :)


От обитателите на водния свят си заслужава да се видят зловещите пирани. Гледала съм филми за тях и възможностите им, а да им се не надяваш колко малки рибки, какви злини правят :)



Мога още много да ви показвам и развеждам из зоологическата градина, но е невъзможно това да се случи наведнъж. И все пак по приятно и интересно е да се разходиш из между тези животни и да им се полюбуваш. Уж сме големи, а се радвахме като деца. Но колкото и стар да е човек, детското си остава в нас. Тръгнахме си още по-развеселени, заредени с още емоции и готови за следващия преход.

Както споменах по-горе, крайната точка е Банско с кратък престой на Рилски манастир. В началото на нашата екскурзия се случиха събития, които ще подмина, но които дълбоко ни накараха да се замислим духовно. Най-общо така бих могла да определя ситуацията. И в реда на мислите ни, стигнахме до решението,че трябва да посетим мощите на Св.Иван Рилски в пещера, намираща се в гората над манастира. Според думите на хората, който успее да мине през дупката в края на пещерата, е безгрешен.

"...Иван Рилски се родил около 876 г. в дупнишкото село Скрино в гънките на Осоговската планина, недалеч от р. Струма. Бил съвременник на княз Борис Първи, на Симеон Велики и на неговия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир в родното си село. Според житието на светеца, когато родителите му починали, той раздал имуществото им на бедни и болни и постъпил като послушник в близкия манастир под връх Руен. Там придобил богословско образование, изучавал богослужебни книги и приел монашеския сан. Когато напуснал манастира, се изкачил на “висока гола планина” и живял като отшелник в продължение на дванайсет години. После се заселил в хралупата на едно дърво в Рилската пустиня, където се отдал на молитви към Бога.

Хранел се с треви и не виждал човешко същество. Навестявали го само диви зверове, които не му сторили нищо лошо. Овчари, пасящи наблизо стадата си, го открили и започнали да го посещават, да искат съвети и помощ от него, тъй като вече се било разчуло, че върши чудеса и лекува болни с молитвите си. И до днес в Югозападна България в устната традиция са запазени предания за делата му. За да се усамоти, Иван Рилски се преместил в пещера на висока и недостъпна скала и прекарал там в молитви и пост повече от седем години."
(извадка от интернет пространството)

Самата пещера се намира на около 5 км по пътя минаващ покрай самия манастир. Достига се с кола до обособен паркинг, а оттам нагоре през гората по пътека с тояжка в ръка.



Прехода е около 15 минути пеш до върха, а там ви очаква малък храм .






Тясна пътека ви води директно към стъпалата на пещерата. Нужно ви е фенерче, за да се ориентирате къде отивате и стъпвате. В дъното на пещерата има дупка, която е с излаз от горната страна на скалата. Именно това е заветната дупка през която се минава.



Да си призная, аз не успях да мина, за което съжалявам. Не бях подготвена нито с удобни обувки, нито с подходящо облекло да се муша в дупки. А и някак си се стреснахме от неизвестното вътре в пещерата. Татито размисли и се върна. Остана много удовлетворен, че е успял и ако поверието е вярно- излезе от пещерата с опростени грехове. Обещах си, че един ден ще се върна с подходящи дрехи и обувки...
Между плочите на скалата хората масово са оставяли листчета с желания. Казват, че каквото си пожелаеш там горе, се сбъдвало. И ние си пожелахме, а ако е писано- ще се случи.




Последва връщане обратно, престой из Рилски манастир и потапяне в светото тайнство в църквата.Време беше да завършим дългия ден с хладък душ и почивка. А защо не и малко игра в хладния басейн.



Така завърши нашата ваканция.С много емоции, разнообразие и тръпка. С нетърпение ще чакаме следващото лято заредени с нови сили и нови маршрути.
Надявам се, че дългата ни разходка не ви е отегчила. Ще се радвам, ако съм разпалила любопитството ви да посетите поне едно от тези прекрасни места. Уверявам ви, всяко едно от тях си заслужава труда, времето и усилията да достигнете до него.






9 коментара:

  1. Определено ми разпали любопитството, Нинка! Особено със скалния манастир.
    Добре сте се поразходили, хубава почивка сте направили.
    Лека и спорна работна нова седмица да ви е сега!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотна публикация,Нинче!
    много любопитна и интересна!
    страхотни снимки !
    поздрави и прекрасна седмица ти желая

    ОтговорИзтриване
  3. Нинче благодаря ти за невероятната публикация мила ,така ме разтовари и в същото време малко ми стана мъчно ,че не съм ходила по някои от местата.
    Толкова е красива тази наша Родина!
    Много сте хубави на семейната снимка сладури сте и тримата!
    Прегръдки !

    ОтговорИзтриване
  4. Зиче, не тъгувай. Живота ни колкото е дълъг, толкова и кратък и не ни стига времето да обиколим всички красоти. Но споделеното от видяното може да ни доближи до красотите на Родината ни,ако нямаме възможността да отидем. Навярно ти си била на други прекрасни места, за които аз не съм чувала.
    Радвам се, че си разпуснала пред монитора и си се насладила на разходката.

    ОтговорИзтриване
  5. Нинче,разгледах и прочетох подпряла глава на длан и лакет,което ще рече,че много си ме увлякла и благодаря!
    Особено полезно ми е споделеното за гроба на Иван Рилски,ще ходим другата седмица нататък.
    Сърдечни поздрави на цялото семейство!

    ОтговорИзтриване
  6. Благодаря, Роси, за милите думи!
    Щом ще ходите натам, уверете се, че не гори гората, че точно в него район бяха големите пожари на Рила. А по път за Рилски манастир има страхотни места за ядене на пъстърва.

    ОтговорИзтриване
  7. Нинче, делфините не съм виждала от дете, Басарбовския манастир ми е в плановете отдавна, изобщо цялата ти публикация ме впечатли и изчетох и разгледах с интерес! А ти си голяма сладурана! Страхотно сте си изкарали! Поздрави Нинче и приятни почивни дни!

    ОтговорИзтриване
  8. Прекрасна виртуална разходка:)
    Много увлекателно си разказала всичко:)

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря ви за интересният блог и хубави статии,които ни пишете.Всяко едно лято има своята емоция и събитие с което ще го помним за доста време и дори и да не помним важните подробности, но самото чувство,което ни е доставило няма как да забравим,което е страхотно.Снимките са идеални,вече ми се иска времето да позволява едни такива екскурзии но още малко остана.Тези скалисти стълби са много красиви и снимката е станала перфектно.Децата са винаги толкова откровени и чисти, нека ви е живо и здраво детето.

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...