ЕМОЦИИТЕ НА ЕДНО ЛЯТО...

Човекът е човек когато е на път!

Това мото важи с пълна сила за семейството ми.Истински свободни, волни и заредени с положителна енергия се чувстваме, когато сме заедно и потеглим из красотите на България. Няма друга такава красота! Чувствам се горда, когато опознавам природата ни и винаги дълбоко съжалявам, че не съм посетила даденото място по-рано.
Това лято си организирахме 15 дневна ваканция. Дори бих го нарекла автопоход. Цяла година се зареждах от прекрасните походи и екскурзии на Пепи и с нетърпение чаках лятото, за да поемем път на някъде.За това като един лаик екскурзовод, седнах и с помощта на чичко Гугъл сътворих маршрут, в който съчетахме полезното с приятното.
Случиха ни се много прекрасни неща, много силни моменти и не на последно място кръстих едно прекрасно малко българче! За първи път застанах в църквата от страната на кръстницата. Тръпката е голяма, а аз излязох от църквата още по-пречистена и с ясното съзнание, че това дете е мой кръщелник,а аз негова духовна майка.

Като начало реших, че е крайно време да покажем на 3 годишния ни син делфините във Варна. Едно незабравимо изживяване с много смях, а делфините са прекрасни.







Домакините се бяха постарали настроението на посетителите да е на ниво. Вкарали са доста закачливи моменти с публиката, но за съжаление базата и обстановката на Делфинариума не са претърпели никакви промени откакто бях дете. Посетихме и сладкарницата на Делфинариума, в която има стъкло и се виждат как плуват делфините. И там не е променено към добро. Да не говорим, че като почти всичко в нашата страна, печалбарството е залегнало и в Делфинариума. Влизаш в сладкарницата да консумираш нещо и на входа ти искат пари само да пристъпиш от вратата на вътре. Ужасих се от това, както и повечето посетители, но заради децата ни пускаме левчетата в празната чинийка пред лелката. Срамно и жалко! А там имаше автобуси с чужденци. Представете си каква излагация и каква визитна картичка е това за тях.
Но да преминем към по-приятната част от разходката.

В ранния следобед отпътувахме в посока Русе. Съпругът ми е родом от там. Един красив град, с много стилна архитектура, много слънце и жега. Обикновено го посещаваме на есен, но този път се наложи да "привкусим" от типичната за този район топлина. Там се извърши и кръщенето на малкия Преслав- в един прекрасен скален манастир, Басарбовски манастир. При първата ми среща с манастира бях онемяла от красотата му. Много подредено, чисто и красиво място, съчетано с природните дадености.










"В живописната долина на р. Русенски Лом сред множеството скални обители заема своето достойно място Басарбовския манастир – едно незагаснало кандило на вярата. Той се намира на около десет километра от гр. Русе и носи името на близкото село.
Най-ранните исторически сведения за манастира са от ХV век и ги черпим от османските данъчни регистри.

Пишейки за манастира не можем да не споменем и най-известния му обитател и вечен игумен свети преподобни Димитрий Басарбовски. За него пише още св. Паисий Хилендарски в своята “История славяноболгарская”: “Свети Димитрия Нови в 1685 г. живял просто и бил човек мирянин, но Божият Дух диша и пребивава там гдето иска. Тоя светец имал няколко овци и живял при една река и скала... Починал на това място. Там бил и погребан. После Бог открил на някои хора неговите мощи и ги пренесли в село Басарбово близо до Свищов, Търновска епархия, тук дават на мнозина изцеление. Така просиял последно време тоя свети Димитрия българската земя с прост живот и за простия български народ, но Бог го прославил след смъртта му с много чудеса”.
По време на Руско – турската война от 1768 – 1774 г. мощите на свети Димитрий Басарбовски били пренесени от генерал Петър Салтиков в Букурещ и поставени в Митрополитската / днес Патриаршеска / църква “Св. св. Константин и Елена” на 13 юли 1774 г. там се намират и днес и вършат чудеса и помагат на всички, които с вяра пристъпват към тях.

В наши дни Басарбовския скален манастир е добре запазен и обгрижван. Поклонниците влизат в озеленения двор, а пътеката ги отвежда до кладенеца, изкопан от преподобни Димитрий. В подножието на скалите се намират две стаи и пещерата трапезария, построени през 1956 г. Поклонниците се изкачват по 48 стъпала, които ги отвеждат до скална площадка. Там се намира ниша, в която според преданието спял преподобни Димитрий. Вдясно е скалната църква с дърворезбован иконостас, изработен през 1941 г. До него се намира голяма житийна икона на светеца, който е изобразен в цял ръст и около него десет житийни сцени с надписи на румънски /с кирилица/ и гръцки език.

По други каменни стъпала се стига до пещера-гробница, в която е погребан монах х. Хрисант, който я изкопал приживе за сто дни. В помещението до нея в миналото са били поставени костите на починалите братя на манастира. Преди години те били погребани в манастирското гробище и там сега е подредена музейна сбирка.
В последните години бяха издадени три книги, които целят популяризирането на най-близкия до Русе манастир – “Богослужебна прослава на преподобния наш отец Димитрий Басарбовски”, “Преподобни Димитрий Басарбовски и неговият скален манастир до Русе” и “ Моят земен живот”.
Близо осем века по каменната стълба, водеща към скалната църква не спира потокът от хора, дошли от близо и далеч, за да запалят свещица и да се помолят Богу, в обителта, която е гордост за региона, за Българската църква и за всички християни..."

(из официалния сайт на Басарбовски манастир)













А това сме ние тримата- по-щастливи от всякога и най-после събрали се на една снимка :)



Аз и кръщелникът ми Преслав. Прекрасно малко човече, много живо и весело дете и се надявам да стане достоен човек!



Не мога да не се похваля и с новата си придобивка- подарък от Преслав и родителите му.





За първи път тази атракция видях в една русенска механа. Голяма беше изненадата, когато обикновени пилешки дробчета ни поднесоха в тези димящи гърненца, а отдолу грееше малък огън. От тогава си бях наумила, че при следващото ни пътуване до там непременно ще се сдобия с тази атракция. Явно Преско е разбрал за мерака ми и побързал да ми подари тези любими сувенири.
Използвам случая отново да благодаря за страхотния подарък!

Време е да се отпътуваме от Русе и с.Басарбово. Следващата ни отправна точка е София, но с малко отклонение през Велико Търново. И там съчетахме приятното с полезното, обиколихме из Търновските улички,налюбувахме се на старинната архитектура на Самоводска чаршия. За тези, които не са запознати, това е уличката със занаятите.





Направихме бърза обиколка и на Царевец, тъй като времето напредна, а и трудно се издържаше на голямата жега.



Продължихме по пътя до София. Времето значително напредна. Беше време за заслужена почивка. В плановете ни влизаше разходка до Витоша с кабинковия лифт, само че колкото пъти отидем, никога лифта не работи. И този път не успяхме да се повозим. Имам прекрасни детски спомени на този лифт. Катеричките се виждаха как скачат по дърветата, пропастите под краката ни бяха много страшни и същевременно много красиви. За ужас на водачът ни, спря тока. Останахме точно над една от тези пропасти, човекът беше ни жив, ни умрял от страх, а аз няма да забравя как по детски залюлях кабината и се радвах, че чичо Иван се стиска :)Искаше ми се да се върна за кратко към този спомен в реално време и през погледа на зрял човек. Но отново не и този път. Може би следващия...

След хладната симеоновка вечер и приятната компания в лицето на кумовете ни, на сутринта беше време да потеглим към крайната ни цел- 3 дневна почивка в Банско с междинна спирка Рилски манастир и малка семейна мисия. Но нима е възможно да се подмине зоологическата градина и да не я покажем на малкия спътник. Полюбувахме се на патиците в езерото, минахме покрай царството на маймуните, хипопотамите се бяха скрили на сянка.



Чичо слон не беше много благосклонен и през цялото време ни обръщаше гръб. Сигурно беше сърдит, че вместо разхлаждащ душ, получи суха слама с прахоляк.



Мечо седна да ни поздрави



Камилата кокетно ни позираше и докато не отминахме не отдели поглед от нас.Стори ми се доста мила :)


От обитателите на водния свят си заслужава да се видят зловещите пирани. Гледала съм филми за тях и възможностите им, а да им се не надяваш колко малки рибки, какви злини правят :)



Мога още много да ви показвам и развеждам из зоологическата градина, но е невъзможно това да се случи наведнъж. И все пак по приятно и интересно е да се разходиш из между тези животни и да им се полюбуваш. Уж сме големи, а се радвахме като деца. Но колкото и стар да е човек, детското си остава в нас. Тръгнахме си още по-развеселени, заредени с още емоции и готови за следващия преход.

Както споменах по-горе, крайната точка е Банско с кратък престой на Рилски манастир. В началото на нашата екскурзия се случиха събития, които ще подмина, но които дълбоко ни накараха да се замислим духовно. Най-общо така бих могла да определя ситуацията. И в реда на мислите ни, стигнахме до решението,че трябва да посетим мощите на Св.Иван Рилски в пещера, намираща се в гората над манастира. Според думите на хората, който успее да мине през дупката в края на пещерата, е безгрешен.

"...Иван Рилски се родил около 876 г. в дупнишкото село Скрино в гънките на Осоговската планина, недалеч от р. Струма. Бил съвременник на княз Борис Първи, на Симеон Велики и на неговия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир в родното си село. Според житието на светеца, когато родителите му починали, той раздал имуществото им на бедни и болни и постъпил като послушник в близкия манастир под връх Руен. Там придобил богословско образование, изучавал богослужебни книги и приел монашеския сан. Когато напуснал манастира, се изкачил на “висока гола планина” и живял като отшелник в продължение на дванайсет години. После се заселил в хралупата на едно дърво в Рилската пустиня, където се отдал на молитви към Бога.

Хранел се с треви и не виждал човешко същество. Навестявали го само диви зверове, които не му сторили нищо лошо. Овчари, пасящи наблизо стадата си, го открили и започнали да го посещават, да искат съвети и помощ от него, тъй като вече се било разчуло, че върши чудеса и лекува болни с молитвите си. И до днес в Югозападна България в устната традиция са запазени предания за делата му. За да се усамоти, Иван Рилски се преместил в пещера на висока и недостъпна скала и прекарал там в молитви и пост повече от седем години." (извадка от интернет пространството)

Самата пещера се намира на около 5 км по пътя минаващ покрай самия манастир. Достига се с кола до обособен паркинг, а оттам нагоре през гората по пътека с тояжка в ръка.



Прехода е около 15 минути пеш до върха, а там ви очаква малък храм .






Тясна пътека ви води директно към стъпалата на пещерата. Нужно ви е фенерче, за да се ориентирате къде отивате и стъпвате. В дъното на пещерата има дупка, която е с излаз от горната страна на скалата. Именно това е заветната дупка през която се минава.



Да си призная, аз не успях да мина, за което съжалявам. Не бях подготвена нито с удобни обувки, нито с подходящо облекло да се муша в дупки. А и някак си се стреснахме от неизвестното вътре в пещерата. Татито размисли и се върна. Остана много удовлетворен, че е успял и ако поверието е вярно- излезе от пещерата с опростени грехове. Обещах си, че един ден ще се върна с подходящи дрехи и обувки...
Между плочите на скалата хората масово са оставяли листчета с желания. Казват, че каквото си пожелаеш там горе, се сбъдвало. И ние си пожелахме, а ако е писано- ще се случи.




Последва връщане обратно, престой из Рилски манастир и потапяне в светото тайнство в църквата.Време беше да завършим дългия ден с хладък душ и почивка. А защо не и малко игра в хладния басейн.



Така завърши нашата ваканция.С много емоции, разнообразие и тръпка. С нетърпение ще чакаме следващото лято заредени с нови сили и нови маршрути.
Надявам се, че дългата ни разходка не ви е отегчила. Ще се радвам, ако съм разпалила любопитството ви да посетите поне едно от тези прекрасни места. Уверявам ви, всяко едно от тях си заслужава труда, времето и усилията да достигнете до него.