Добре дошли в моето малко и скромно кулинарно царство. Тук можете да намерите и колекцията ми от гоблени - моето второ хоби след кулинарията

петък, 23 декември 2011 г.

Бели сладки

Продължавам с още едно "бяло" снежно сладко изкушение. Пак от много години изпитано, вкусно и топящо се в устата. Ще бъда много кратка и директно преминавам към необходимите продукти

  • 1 яйце
  • 1 чаена чаша + още малко(1/4 от чашата) мека свинска мас
  • 1 к.ч. пудра захар
  • 1 ванилия
  • около 500 гр.брашно
Яйцето се разбива добре. Прибавя се размекната мас към него и се бърка с ръка. Добавете пудрата захар и разбъркайте до пухкава смес. Ароматизирайте с ванилията. Пресейте брашното и замесете средно меко тесто, което да е гладко и да се моделира лесно. Оформят се топчета с големината на орех и се пекат до порозовяване. Още горещи се наръсват обилно с пудра захар.

Пурички с локум


От всички видове маслени сладки, пуричките с локум са ми любими. Срещнах ги на много места из блоговете като локумки. Името, разбира се, не е от значение. Важното е да е вкусно!
Както вече се досещате, продължавам с предложенията за Коледа. Тя почти настъпва, а голяма част от вас са приключили с правенето на сладки.

Необходими са :

  • 500 гр. мас
  • 1 яйце
  • 1/2 кофичка кисело мляко
  • 1 чаена чаша захар
  • 1 ванилия
  • 1 ч.л. сода бикарбонат
  • около 1 кг брашно за средно твърдо тесто

Маста много леко се разтапя да се получи бяла кремообразна маса. Тази тънкост я научих едва тази година. Досега винаги съм я стопявала напълно и пак са ставали чудни. Но щом "старите и мъдри" хора казват, трябва да се слуша. Сложете содата в киселото мляко, разбийте яйцето със захарта и добавете млякото. Разбъркайте добре, прибавете маста, ванилията. Отново разбъркайте и измесете на средно меко тесто. Знам, че не обичате рецепти от рода" брашно на око", "брашно около кг", но тази е точно такава. Самото тесто си личи колко ще поеме. Меся докато го изгладя добре и да може да се разточи спокойно.
Разточете на лист кора с дебелина 0,5 см и отрежете правоъгълници. В широката част сложете парченца локум от край до край и навийте на рулце (пуричка). Може да сложите мармалад, конфитюр, да добавите орехови ядки.
Подредете ги в тава, не е нужно да е намазана и ги печете на 200 градуса до много бледо розово. Горещи се посипват с пудра захар. Съхранявайте ги покрити с фолио или съд с капак.
Колкото повече стоят, толкова повече омекват. Издържат дълго време.

четвъртък, 22 декември 2011 г.

Шоколадови бисквити трюфел



Открих топлата вода тази година с тези шоколадови сладки :)
Хората от 2 години ги приготвят и хвалят, а аз все ги подминавах. До скоро! Но ще поправя грешката си и живот и здраве всяка година ще присъстват на коледната ни трапеза. Божествени са, страшно меки, топящи се в устата и с много шоколадов вкус. Такива , каквито единия член на семейството си ги поръча.
Нямат нужда от специално представяне. Прекалено са известни, с много страхотни отзиви.
От една доза излизат около 40 бисквитки ( моите бяха 36).

Необходими продукти:
  • 200 г начупен шоколад
  • 90 г краве масло
  • 110 г захар
  • щипка сол
  • 3 яйца
  • 1 ч. л. ванилова есенция
  • 210 г брашно
  • 25 г какао на прах (горчиво)
  • 1/2 ч. л. бакпулвер
  • 3/4 ч. ч. (188 г) пудра захар
Начин на приготвяне:

Разтопява се на водна баня шоколада и маслото. Маха се от огъня, леко се охлажда и се добавя захарта. Аз използвах пудра захар за по-лесно стопяване. Едно по едно се добавят яйцата като се бие с миксер. Като се поеме едното яйце, тогава се одбавя следващото. Сложете и ванилията. Брашното се пресява, какаото, бакпулвера и солта и се прибавят към шоколадовата смес. Омесвате добре и оставете за 1 час покрито с фолио в хладилника да се стегне. (Аз ги правих по-късните часове и се наложи да ги оставя до сутринта). На сутринта сместа беше се стегнала и лесно се работеше с нея.
Включете фурната на 160 градуса ( на мен ми се разляха прекалено много на 160 и следващите пекох на 200 градуса).
В чиния сложете пудрата захар. Тавата застелете с пекарска хартия или намазнете.
С помощта на чаена лъжичка се отчупва от сместа, оформят се с ръце топчета. Оваляйте ги обилно в пудрата захар и подредете на около 4 см. едно от друго в тавата. Пекат се 10-15 минути до разпукването им. От вътре остават меки,а отгоре леко подсъхнали. Горещите сладки се оставят 2 мин в тавата леко да се охладят и чак тогава се нареждат в поднос.
Може да ги съхраните в затворени кутии.







Източник

сряда, 21 декември 2011 г.

Линцерови сладки и предколедна треска



Време е и аз да се отчета какво измайсторих през изминалите дни. Все още има време,ако някой не е успял да приготви сладки за празниците.
Нагледах се на невероятни вкусотии, от красиви по красиви. Очите ми изтекоха, а небцето казваше- искам и тези,и тези... Накрая се оказах с дълъг списък от сладки и още по-голям списък за пазарене :) И се започна. За първа година ме хваща толкова голям мерак. Предполагам защото моя помагач вече разбира, трудим се заедно и като изключим, че всичко у дома побелява от брашно и пудра захар, веселбата е голяма. Заслужават си тези моменти и бих искала да не свършват.
Стартирах с линцеровите сладки на Наталина. Не бях правила такива, ако изключим едни слепени сладки от моята баба, които са по-остри на вкус и незнайно защо всеки път формичките им се разливат.

За направата на линцеровите сладки са ви необходими:
  • 500 гр. брашно
  • 250 гр. масло (Наталина използва 100 гр. маргарин + 150 гр. масло- така ги направих и аз)
  • 200 гр. пудра захар
  • 4 жълтъка или 2 яйца (само с жълтъците са по-меки)
  • кора на 1 лимон

за слепване- по-кисел мармалад (моя е домашен от сини сливи)
пудра захар за поръсване



Пресейте брашното и захарта. Направете кладенче в тях и добавете жълтъците. Мекото масло се нарязва на филийки и се добавя около яйцата. Настържете лимоновата кора и я прибавете. Омесете гладко тесто, покрийте с фолио и оставете поне2 часа да отлежи в хладилника (най-добре за 1 нощ). Съветът на Наталина е, ако ви се стори, че тестото е по-сухо и ронливо, да добавите още един жълтък.
Охладеното тесто се разточва на кора с дебелина 0,5 см и се изрязват различни формички. Най-подходящи са формички на цветя,кръгчета,звездички- такива на който е възможно изрязването на кръгче в средата. За целта използвах капачка на флумастер.
Пекат се на 170 градуса до порозовяване, но аз лично ги пекох на по-силна фурна, защото първите ми се разляха много. Стават бързо и не трябва да се препичат.
Добре е да ги слепите седмица преди празниците и да ги съхраните в плътно затворена кутия . По желание ги наръсете с пудра захар.

вторник, 20 декември 2011 г.

Ореховки



Едва открадвам малко време и местенце на компютъра. :)
Обхвана ме коледната треска и от няколко дни се "заигравам" в кухнята с всевъзможни сладки. Липсва ми снега, за да е пълно настроението, но ако синоптиците не сгрешат, за Коледа ще го има. У дома отдавна грее елхата, светят лампички и покрай тази идилия, обожавам да ми мирише на ванилия, портокалови корички и канела. Надявам се и синът ми да запомни тези мигове на наслада!
Днешното ми предколедно предложение са ореховки. Малко по-различни от традиционните с белтък и да си призная озориха ме. За първи път правя нещо, което нито съм виждала, нито опитвала, дори без някакво специално описание на подготовката. Незная дали така изглеждат оригиналните ореховки, но в крайна сметка това са моите :) Много меки, с наситен аромат на орехи и канела.

За 1 доза са необходими:
1 яйце
2-3 с.л. мед
1 1/2 чаена чаша брашно
1/3 ч.ч. захар
1 ч.л. хл.сода (замених с бакпулвер)
1- 1 1/2 ч.ч. едро смлени или начупени орехи
1 пак. канела

Първо да ви предупредя, че сместта,която ще се получи е много лепкава, твърда, дори съмнителна. Не вярвах,че от това нещо може да излязат ореховки и то ядливи:)

Та, всичко(без орехите) се разбърква. Яйцето,меда и захарта може да разбъркате в началото с тел, силиконова лопатка или каквото предпочитате. Но добавите ли брашното, запретнете ръкави и мачкайте колкото можете, докато се поеме брашното с бакпулвера. Не се плашете, че няма къде да се поеме брашното. От топлината на ръцете медът се отпуска и постепенно измесва. Странно, но пък вкусно :) Добавете орехите, доомесете. Сместта има доста нехомогенен и некрасив вид. Жената от която взех рецептата ме предупреди многократно за това.
С помощта на лъжица се слагат купчинки върху хартия за печене. Стават рошавки, както се вижда и на снимката.Пекат се на загрята фурна на 180 градуса около 15 минути до леко покафеняване.



Първият ми опит беше със странен резултат. Не успях да разбера от какво се получиха тънки и разляти. Следващите пъти си бяха по-бухнали и с вид на курабийки. Половинката ми хареса най-много несполучливите, но не успях да повторя "провала".
Ние правим по 2-3 дози,от които излизат около 2 тави на фурната с ореховки или около 30-35 броя.

На първата снимка съм ви показала "провалените" ореховки, а на последната снимка са по-бухналите. Вкусът е един и същ, но спокойно могат да минат за два вида ореховки :)
Да ви е сладко!

събота, 17 декември 2011 г.

Саралии



Най-тачените десерти у дома са възможно най-сиропираните. И зимата се предпочитат пред всички останали сладости.
Преди няколко години една комшийка ни почерпи с домашни саралии. Хареса ми идеята да си ги приготвям сама, вместо да купувам онези все сухи саралии от сладкарниците. Тези от снимката бяха приготвени за гостите ми на Никулден. Както обикновено публикациите ми закъсняват :)

Няма точна рецепта. Просто са ви необходими:
  • 1 пакет кори за баница (аз ползвам Фамилия)
  • масло за намазване на корите
  • смлени орехи
  • канела
  • захар за плънката
За сиропа : 1 литър вода и 700 гр.захар. (Винаги го правя на око)

Разтворете пакета с корите и ги разрежете на две. Получавате две купчинки с правоъгълници. От всеки лист се получава саралия, т.е. колкото са корите за баница двойно количество бройки ще излязат.
В купа смесете смлени орехи, канела и захар, всичко според предпочитанията ви.
Намажете цялата кора с разтопено масло (може и с олио). До половината наръсете от сухата смес.



И сега идва момента с навиването. Необходима ви е тънка и дълга пръчка,кука или каквото успеете да измислите за тази цел. Аз използвам една стара пластмасова кука за плетене.



Взима се само 1 кора и се навива стегнато около куката. Преди да сложите саралията в тавата, с двете ръце сгънете рулцето като хармоника, да стане накъдрена саралията. Измушете от куката и наредете в намазнена тава.

Така процедирайте с всички останали кори. Не нареждайте прекалено плътно саралиите една до друга, за да не ви останат тестени в средата.
Намажете готовите саралийки с останало масло или олио. Печете на 180-200 градуса до леко златисто.
Направете си сиропа и спазвайте правилото- горещ сироп-студена баклава, или обратно.

петък, 16 декември 2011 г.

Питка по идея на Валентина Цуркан



Сигурно малко са хората из кулинарното блог-пространство, които да не са попадали на поне една снимка от Валентина Цуркан.
Не ме подмина и мен тази мания, но поради ангажименти самата питка ви я показвам чак сега. Откакто открих тестото на Хриси ,отказах се да ползвам друго и винаги крайния резултат е много вкусен. Рецептата можете да видите ТУК, в друга моя публикация.

Ето и в полуготов етап :


Бях се настроила за много трудно изпълнение, но се оказа, че не се искат толкова специфични умения. Тестото е разделено на 6 топки, разточени на 6 кори. Всяка е намазана с олио и са наредени една върху друга. Разрязах на 6 лъча без да се срязват в основата. В средата на всеки получен триъгълник направих разрез и се подпъхват краишата в получената дупка. Единия край се завива наляво, другия-надясно. Чака се да втаса и се пече на умерена фурна.
Разбира се, оформянето е въпрос на фантазия и личен усет!

вторник, 13 декември 2011 г.

Еклери с ванилов крем


Единствените еклери, които признавам са еклерите по рецептата на мама. През соц времето нямаше изобилие от сладки изкушения по сладкарниците, а и да е имало, не вярвам вкусът им да е бил като тези.
Пазех този еклеров аромат в спомените си от дете и когато започнах да се изявявам като домакиня, това беше нещото, което исках да науча най-добре. Наред с еклерите, правим и от онези орехчета ,печащи се в специални форми, но за тях обещавам да ви разкажа друг път.
Обикновено, еклерите ги приготвяме зимно време, поради голямото количество яйца. Една доза никога не ни е достатъчна и ви препоръчвам,ако решите да правите, да забъркате двойна доза.

Необходими продукти:

за пареното тесто:
1 чаена чаша вода
1/2 чаена чаша олио
1 чаена чаша брашно
щипка сол
5 яйца

Крем ванилия :
1 литър прясно мляко
5 жълтъка
10 с. л. брашно
9 с. л. пълни захар
2 ванилии

Начин на приготвяне на пареното тесто: Водата с олиото се завират в тенджера. Във врящата смес се изсипва брашното изведнъж и се бърка енергично и непрекъснато, докато се отлепи тестото от стените (около 1-2 мин.) Сваля се от котлона и се прибавят едно по едно яйцата като всяко следващо яйце се прибавя след като предходното е било поето от тестото. Бърка се непрекъснато, докато се поемат всичките 5 яйца.
Намазва се тавата за печене с олио и с помощта на супена лъжица се слагат купчинки тесто като се стараете да им придадете по-висока и кръгла форма. Пекат се на силна фурна до зачервяване. Преди време когато ги правих,бях забравила тънкоста за печенето и ги пекох на умерена фурна. Разляха се и станаха като питчици. Осъзнах грешката си, но късно. А тези от снимките са печени на 275 градуса(това е максимума на моята фурна,без вентилатор).
Готовите еклери се пълнят с крем ванилия след като изстинат.

Крем ванилия: От 1 литър мляко се отделя 1 чаша, в която се разтварят 10-те лъжици брашно. Към брашняната кашичка добавете един по един жълтъците. Останалото мляко се сварява ,добавя се захарта. Прибавяме горната смес към врящото мляко и непрекъснато бъркаме, за да се сгъсти. За да не ви стане на бучки, може да отстраните тенджерата от котлона, добавете сместа,разбъркайте добре и отново върнете на котлона. Варете крема до желаната гъстота. Дръпнете от огъня и като позастине малко, ароматизирайте с 2 ванилии.
Изчакайте крема да изстине напълно и със шприц напълнете еклерите. Ако нямате шприц, може да ги цепнете и много внимателно да ги напълните с лъжичка. Тъй като се пълнят със студен крем, не го сгъстявайте прекалено много, но и внимавайте да не го оставите да тече. Ще ви е трудно да ги напълните,ако е много течен.
По желание ги поръсете с пудра захар или ги напръскайте с малко шоколад.

понеделник, 12 декември 2011 г.

Турска салата



Съвсем наскоро опитах тази салата и останах очарована от лекия и наситен аромат на пресни магданоз и копър. Нямам представа защо се нарича турска, нито кой е първоизточника. Много бързо се превърна в любима у дома и често присъства на трапезата ни.
Приготвя се изключително лесно и бързо.

Необходими са :

  • 1 кутийка (около 400 гр.) консервиран червен боб
  • 1 кутиийка (около 400 гр.) сладка царевица
  • 1 връзка магданоз
  • 1 връзка копър
  • няколко стръка пресен лук
Дресинг: сок от 1/2 лимон
около 30 мл зехтин
щипка сол

Бобът и царевицата се отцеждат от сока в консервите и се промиват с вода в гевгир. Зелените подправки се нарязват на ситно и се смесват с боба и царевицата.
В отделна купичка се смесват съставките за дресинга, разбъркват се добре и салатата се полива. Ако е необходимо подправете по ваш вкус салатата. Количествата зехтин и лимон са ориентировъчни.




понеделник, 28 ноември 2011 г.

Кхачапури с микс от сирена



С ръка на сърцето мога да кажа,че първата "среща" с кхачапурите на Йоли беше любов от пръв поглед :) Както забелязвате, тестените изделия са моята слабост и стихия. Погледна ли снимка на нещо тестеничко, веднага усещам аромата му и знам,че ще е превъзходно. Такива са и тези кхачапури. Много ароматни, меки, ужасно вкусни и най-важното- много бързи и лесни за приготвяне.
В оригиналната рецепта Йоли използва повече видове сирена. Обичайно не разполагам с повече от 2-3 вида у дома и затова предимно ги приготвям с бяло саламурено сирене и кашкавал. Но може да добавите каквито имате или предпочитате.


Необходими продукти:
  • готово тесто
  • 100 гр бяло саламурено сирене
  • 100 гр кашкавал или каквито още сирена предпочитате ( добавяла съм и малко гауда)
  • маргарин/масло за намазване
Начин на приготвяне:

Настържете сирената, смесете ги добре и с намокрени ръце оформете топчета. Колкото топчета излязат, толкова на брой ще са вашите кхачапури.


От тестото накъсайте също малки топчета. Разточете едно топче на малка тънка питка.


В средата сложете топче сирене и покрийте с втора питка отгоре.



Понякога се налага малко да попритисна краищата, за да залепнат. Ако прецените направете го и вие.
Разточете едновременно двете питки кто се стремите да разнесете сирененото топче добре.


Преди печене се намазняват кхачапуритата от двете страни с малко олио и се пекът на тефлонов тиган за палачинки от двете страни.
Докато са топли ги намазвам с малко маргарин за вкус.


Да ви е сладко!

неделя, 6 ноември 2011 г.

Банички-хапки с кашкавал и нова награда



У дома еднообразието в ястията и печивата не се тачи много. Всеки гледа нещо ново, различно да хапне и вече се бях поизчерпала от към идеи. Докато не попаднах на интересните банички-хапки на Йоли. Веднага ме грабнаха с апетитния си вид, но тъй като не обичаме баница с месо и колбаси, реших да използвам само идеята. Плънката е стандартна за обикновена баница със сирене и яйца.

Моят вариант на баница е следния:
  • 1/2 кофичка кисело мляко
  • 3 яйца
  • 200 грама сирене
  • 1/2 чаена чаша олио
  • 1 бакпулвер
Бакпулвера се смесва с киселото мляко, да шупне. Яйцата се разбиват и се смесват с останалите продукти.
С тази смес правя традиционната баница, а сега и тези малки вкусотии.

Необходими са ви още:
1 пакет фини точени кори (аз използвам само Фамилия и от тях излизат 9 броя)


Разтворете пакета с корите. Взимайте по 2 листа за 1 баничка. Сгънете 1/4 от листа, с лъжица поръсете смес по цялата дължина. Сгънете още веднъж. Пак сложете смес. Сгънете трети път и отново смес.

Тъй като крайния резултат е доста широк за баничка, реших да сгъна на още две, да намаля ширината. Получи се по-тънка лента от горната снимка, идеално широка да не стърчи от тавата.
Навиийте на руло като внимавате да не се начупи охлювчето.


Сложете в намазнена тавичка.
На мен ми останаха няколко лъжици от сместта и за да не я хвърлям, я разпределих върху всички банички по-малко.



Настържете обилно кашкавал.




Сложете в предварително загрята на 200 градуса фурна. Печете до златиста коричка.
Може да сложите кашкавала малко по-късно, за да е леко разлят както на Йоли. Ние го харесваме хрупкав и затова всичко правя наведнъж.



P.S. Моите банички ги пекох в йена, но отдолу немогат да се запекат ,така както в нормална тавичка. Отчитам го като свой пропуск и несъобразяване, за сметка на естетиката.

Днес получих много оригинална награда в знак на благодарност от Нели. Наградата е ръчно изработена от нея, което е прави още по-специална.


Аз от своя страна искам да е споделя с един куп хора, всички са мои вдъхновители, карат ме да се чувствам страхотно в обкръжението и компанията им (нищо, че е виртуална). Списъкът е дълъг и навярно много хора отново ще пропусна, затова както Нели ще разчитам на разпространението на наградата.

Зиче
Мони
Еликсир
Танита
Angellove's cooking
Пепи

вторник, 1 ноември 2011 г.

Отново награда- предизвикателство

Получих тази прекрасна награда от любимата ми Зиче, която никога не забравя да оцени трудът ми и да ме удостои с внимание!
Благодаря ти, Зиче!



Същевременно с това ми отправя и огромно предизвикателство. Необходимо е да изпълня условията на наградата стъпка по стъпка. Първото вече го изпълних в аванс преди да съм публикувалаа правилата. А те са следните:

1. Благодари в своя пост за наградата и посочи линк на наградилия те.
2. Напиши 7 неща за себе си
3. Предай наградата нататък на (най-много!) 15 блога.
4. Информирай посочените от теб за наградата.

Най- трудна за изпълнение ми е 2 точка. Обикновено избягвам да говоря за себе си. Харесва ми хората сами да си изграждат мнението за мен. Но тук ще се постарая да изпълня точно условието.
И така:

1. Щастливо омъжена с един малък палавник на 2 годинки.
2. Обичам да прекарвам повечето време у дома с любимите си хора и да ги глезя.
3. Освен кулинарията, гоблените са ми втората страст. Релаксирам сред конците и с огромно удоволствие нижа бод след бод.
4. Много открит и директен човек, къде за добро- къде за лошо!
5. Обичам в домът ми да има много гости и приятели. За съжаление все по-малко са истинските такива.
6. Обичам да се разхождам край морето, дори и зимата. Зарежда ме с много емоции и енергия. Разтоварва ме, гледайки го само. Мечтая за круиз с кораб.
7. Обичам да пътувам из България. Използвам всяка възможност да видя нови и красиви места.

Е,справих се. Оказа се,че не било толкова страшно. По-трудното май наистина предстои. Тази награда е раздадена на доста блогъри и ще ми е трудно да проследя всички, на които все още не е дадена. Предварително се извинявам, ако съм пропуснала някого и съм дублирала друг.

Илиана
Мария
Катя
Хоби за свободното време ( за съжаление така и не научих името на тази дама, за което се извинявам)
Драго
Мариета
Елена
Йоли
Нели
Диди
Диана
Зори
Вили Конова
Бенита
Петя Славчева

Докато изписвах имената на всички наградени, същевременно с това успях и да ги уведомя. С това приключи изпълнението и на последното условие.

Беше ми изключително приятно да бъда част от наградените и оценени кулинарни блогъри, а също и с огромно удоволствие да наградя тези 15 човека. За съжаление има ограничение в броят им, а заслужилите са още доста.

понеделник, 31 октомври 2011 г.

Картофено-гъбена запеканка



Отдавна сервирах у дома тази вкусна запеканка, но едва днес я удостоявам с чест да заеме почетно място в кулинарното ми кътче.
Оригиналът е на моята любима съфорумка labrex, от която черпя страшно много идеи и е невероятен кулинар и много позитивен и отзивчив човек.
Много е лесна за приготвяне, вкусна и подходяща за вегетарианци. Точно един такъв беше "опитното зайче" и я оцени доста високо.

Необходими продукти:

За пюрето:
5-6 картофа
1/3 ч.ч. прясно мляко
1 с.л. краве масло
1 яйце

За плънката:
лук,гъби
подправки - копър, черен пипер, чесън

кашкавал за поръсване

В подсолена вода се сваряват обелените и нарязани на кубчета картофи.

Когато са готови, отцеждат се от водата, добавя се горещото прясно мляко, кравето масло, яйцето и разбиваме с тел или намачкваме до получаване на гладко пюре. Аз овкусявам с чубрица и черен пипер, както правя в картофените кюфтета.

В тиган запържете лук, гъби, подправете с копър, черен пипер, пресован чесън на вкус.

В намазнена тава или йена сложете половината от картофеното пюре на дъното. Отгоре разстелете гъбената смес. Много е вкусно, ако подредите върху гъбите и лука няколко предварително сварени яйца. Аз ги нарязах на кръгчета, може и на ситни кубчета.
Отгоре покрийте с другата половина картофено пюре.

Намажете със заквасена сметана или гъсто кисело мляко. Обилно настържете кашкавал.

Печете ястието до златиста коричка.
Както и авторката споменава, възможни са всякакви импровизации- с различни видове меса, кайма, колбаси или каквото друго предпочитате.


Да ви е сладко!

вторник, 25 октомври 2011 г.

Пица на клечка и страхотна награда



Днес няма да ви представям рецепта, а една лесна и оригинална идея за злояди деца. С голямо удоволствие синът ми се забавлява,докато оформяхме пиците и ги забучвахме на клечки.
Идеята ми е взаимствана от Кулинарни мисли и разни други неща , а използвах тестото на хот-дог - пица пай. Остана ми едно малко парче тесто и веднага се сетих за тези мини пици. Разточих го на кръг, намазах с доматен сок или каквото имате. Гарнирането е според наличностите вмомента. При нас кашкавал, пушено пилешко филе и риган. Навих на руло и с остър нож изрязох колелца дебели 1 пръст. Подредих в тава с пекарска хартия или просто я намазнете добре. Изпечете на 200 градуса до готовност и готовите пици може да забучите на клечки за зъби или парче клечка от дървено шишче.
Не успях да ги разкрася , колкото в оригиналната идея, но и така бяха много свежи и весели.


Тук е мястото да изкажа огромните си благодарности на Zi4e, която ме изненада толкова приятно с прекрасната й награда. Радвам се,че познавам толкова позитивен, отзивчив и мил човек като нея и с огромно удоволствие надниквам в блога й.
Благодаря ти,Зиче!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...