Въздушни (улични) мекици

След голямото преяване с мръвки по празниците, у дома помолиха за някакви вкусни мекичета. И тъй като не мога да отказвам на желанията им, започнах да обмислям вариант за такава закуска. И се сетих за вкусните улични мекици от едно време, които обожавах като дете. Сега се намират само на 1-2 места в града ни и до съвсем скоро не умеех да приготвям. Благодарение на tanita и още 1-2 жени, успях да се науча. Признавам, че в началото с малко недоверие гледах на тази лепкава маса тесто, която се заформяше и въпреки всичко тайно се надявах резултат да има. Очакванията ми наистина се оправдаха.
Ще ви напиша точно рецептата на Танита, тъй като няма какво да се измени.

Продукти:
около 4ч.ч брашно

1ч.л. сол

2 с.л. захар

1с.л. суха мая

2 и 1/2 ч.ч топла вода

 Тестото се забърква от вечерта. Сухите продукти се изсипват в голяма купа, прибавя се водата и се бърка докато се получи много гъста каша – тесто.
Съветът на Танита е, ако ви се стори прекалено рядко тестото, да добавите още малкобрашно. Аз също добавих, тъй като от получената каша беше невъзможно да се оформят каквито и да било мекичета. 

Купата се покрива с намаслено фолио и се оставя в хладилника до сутринта.На сутринта се изважда от хладилника, тестото трябва да е увеличило обема си 3-4 пъти. Цялото е в шупли.

 Tестото е едно такаво лигаво и лепкаво, това да не ви притеснява, това е тайната.Мекиците се пържат в силно загрята мазнина - дълбок тиган или фритюрник. Загрява се мазнината. В купичка се сипва олио и преди всяко взимане на тeсто за мекица се намасляват ръцете, защото тестото е доста лепкаво. Взима се малко тесто, раздърпва се до много тънко и се слага в сгорещената мазнина.
Пържат се до златисто. Готовите мекичета се изваждат и отцеждат върху домакинска хартия.

Най- вкусни са поръсени с пудра захар!
Една доза е достатъчна за 3-4 членно семейство.



Да ви е сладко!


Източник:  Рецепти прелитащи през океана