Кашкавалки с чубрица

Нещото, което с най-голямо удоволствие се изява у дома са тестените изделия. И друг път съм разказвала за спомените ми по соц. закуските и до ден днешен в закусвалнята избирам кашкавалка. Една такава пухкава, мека и с много вкусна кашкавалена коричка. Преди време попаднах на ТАЗИ  рецепта и от тогава само по нея приготвям любимите си закуски. 

 Ще си позволя да публикувам без изменение рецептата, тъй като нищо не промених и я спазвам винаги. 

Необходими продукти:

• 1 кг брашно
• 50 г краве масло
• 2 скилидки чесън
• 2 с. л. захар
• 2 ч. л. сол
• 500 мл топло прясно мляко
• 50 г прясна мая
• 
  
• 150-200 г кашкавал
• 2 с. л. стрита чубрица

Приготвяне:

•  Маята и 2 с. л. захар се разтварят в топло мляко. Оставят се за 10 минути, докато се образува шапка. Брашното се пресява и се замесва еластично тесто. Накрая се добавят солта, пресованият чесън и разтопеното масло. Тестото се покрива и се оставя да втаса за 30-40 минути или докато удвои обема си.В това време се настъргва кашкавалът.
•  Тестото се разточва на правоъгълник с размери 40х60 см. 
•  Отгоре се разпределя равномерно плънката (кашкавал и чубрица) и се навива на руло. Нарязва се на филийки, дебели около 3-4 см.

•  Тавата се застила с хартия за печене и отгоре се нареждат охлювчетата с разреза нагоре. Краят на охлювчето е добре да се подгъне отдолу.
•  Кашкавалките с чубрица се покриват и се оставят за 20 минути. 
•  Намазват се отгоре с разтопено краве масло или разбит жълтък с вода (1 жълтък разбит с 2 с. л. вода). 
•  По желание могат да се поръсят с малко настърган кашкавал. 
•  Кашкавалките с чубрица се пекат в предварително загрята фурна на 200 С за около 15-20 минути (зависи от фурната Ви).

Източник - Гответе с мен 

Добуш торта от миналото

Няколко дни отлежа публикацията ми, но досега такъв номер не бях си скроявала. Случвало ли ви се е да си изгубите рецептата и да не помните източника? На мен ми се случи. Преобърнах си всички записки, всевъзможни папки и тефтери и няма, и няма. По закона на Мърфи на последното възможно място беше се скрила рецептата. Та вече вижда бял свят.
Както си личи от заглавието, това е  небезизвестната и стара Добуш торта. Кръстих си я от миналото, защото повечето от вас или са я правили, или най-малкото са я чували. До скоро имах един вариант "всичко по 7"- 7 яйца, 7 лъжици захар,7 лъжици брашно и т.н. Честно казано много по-трудоемък беше и рядко прибягвах до тази торта.
Но ровейки се из нета, попаднах на втори вариант на Мария Митева- My cooking book blog . Видя ми се по-елементарен и за лаик като мен в сладкарството, взех че я спретнах отново.

Необходими продукти:

• 4 яйца
• 1 ½ ч. ч. захар
• 1 ч. ч. олио
• 2 ½ ч. ч. брашно
• 1 ч. ч. прясно мляко
• 2 ч. л. бакпулвер ( 1 пакетче)
• 1 ванилия 
• настъргана лимонова кора

За крема

• 1.5 л. прясно мляко 
• 12 с. л. захар 
• 12 равни с. л. брашно 
• 2 яйца 
• 95 гр. краве масло без сол, на стайна температура
• 1-2 прахчета ванилия

Начин на приготвяне:
Блат:
Разбийте яйцата със захарта до пухкав крем. На тънка струйка добавете олиото, прясното мляко и накрая пресятото брашно с бакпулвера. Предварително намазнете и набрашнете форма за торта и изсипете в нея полученото тесто. Изпечете в предварително загрята на 180 градуса фурна. Готовия блат изчакайте да изстине напълно и разделете на 3 по-тънки блата. Ако отгоре ви се е издул,изрежете малка част , за да изравните.

Крем:
В част от млякото се разтваря брашното и се смесва с разбитите яйца. Останалото мляко се загрява на котлона заедно със захарта. Малко преди да заври, добавяме сместа от брашно и яйца и непрекъснато бъркаме до готовност на крема. накрая добавете ванилията. Прибавете и бучката масло и разбъркайте.

Желателно е тортата да сглобявате във форма с подвижно дъно, тъй като крема е още рядък. Редувате блат и крем докато свършат. Най-отгоре намажете с крем и посипете със смлени орехи. Като се стегне настържете шоколад. Сложете я в хладилника за 1 нощ. Отстрани  също може да покриете с ядки- аз използвах филирани бадеми.
Украсата, разбира се, може да промените според вашия вкус и предпочитания. Но с ядки и настърган шоколад наистина се получи добре. Следващия път ще сложа настъргани портокалови или лимонови корички в тестото за блата, за да е по-ароматна. А между блатовете мисля да наредя резенчета банан.

Неделна закуска - макарони със запържени хапки

 В моето детство често закусвахме макарони със запръжка. Или както аз ги наричах "червени" макарони. Толкова вкусни ми бяха, че устата искаше още, но корема-не. С времето и годините си останаха класика у дома и сега ги вмъквам в закуската ни.
Знам, че не във всички краища на България се приготвят по този начин. Разбира се това е въпрос на вкус и кулинарни традиции в семействата. Няма нищо трудно и философско.

Необходими са ви :

макарони, фусили или какъвто и да е друг вид паста- количеството по ваше желание
1 филия хляб
20 мл олио за запържване
1/2 ч.л. червен пипер
1-2 щипки сол

 Сварете пастата според указанието на опаковката в подсолена вода и варете до готовност. Ако е останала вода, отцедете я.
В тиган загрейте мазнината и когато е силно нагорещена накъсайте малки хапчици хляб само от средата на филията. Количеството на хапките е според предпочитанията. Ние обичаме да има повече запържени залъка. Пържете хапките първо от едната страна и след това разбъркайте да се зачервят и от другата. Бъдете внимателни, защото стават много бързо. Ако мазнината не е била достатъчно загрята, хапките не стават много хрупкави, а по-меки. Добре е да са хрупкави.

Изтеглете от котлона тигана и сложете червения пипер. Разбъркайте много бързо и получената запръжка веднага изсипете в тенджерата с паста.  Разбъркайте още веднъж в тенджерата.

 Сервирайте подправени по ваш вкус- със сирене, захар, а някои обичат сладко-соления вариант.

Честита Баба Марта и вкусна питка за празника

Честита Баба Марта!
Бъдете румени, засмени, бели и червени! Много здраве и щастие ви желая, мили приятели!

Скоро се замислих от къде е тръгнала тази прекрасна традиция да си подаряваме бели и червени конци за здраве. Реших да се разровя из историите и легендите и научих доста интересни неща. Може би някои от вас ги знаят, но за мен са нови. И много интересни!
Прекрасната легенда тръгва още от времето на Хан Кубрат.

Освен петимата си синове Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцег, владетелят Хан Кубрат имал и прелестно красива дъщеря. Тя се казвала Хуба. Когато усетил, че часът му да напусне този свят наближава, Хан Кубрат събрал децата си и известил бащината си повеля - да не се карат, делят, да не оставят раздорите между тях да ги разединят. Известил им също, че трябва да пазят и защитават родината с живота си, и с всичко на което са способни. За нещастие, когато Хан Кубрат починал, синовете му не изпълнили бащината воля, с което заплатили като в битката с хуните, водени от Хан Ашина, били победени. Тържествувайки, победителят отвел красавицата Хуба. На Кубратовите синове не останало друго, освен да търсят нови земи, като през цялото време се надявали сестра им да е добре и да успее да им изпрати вест. От своя страна и Хуба очаквала добра вест. Напролет при Хуба пристигнало писмо, завързано за крака на една птица. В писмото Аспарух казал, че е намерил прекрасни земи на юг от река Дунав. Водена от птицата, която знаела пътя, Хуба успяла да избяга. Точно преди да тръгне, дъщерята на Хан Кубрат завързала бяла копринена нишка за крака на птицата. Водена от птицата, Хуба стигнала до пределите на новите родни земи. Точно, когато вече тя предчувствала радостта от това да е у дома при семейството си, стрела от врага я пронизала, а нейната кръв обагрила и бялата нишка. Аспарух и братята му, които вече очаквали сестра си, видели сестра си, която закичила бяло-червената нишка на ръката на брат си. Те я прибрали при себе си и заживели свободни в новата земя."

На мен много ми харесва тази история и вероятно не е само легенда. Красивото е, че до ден днешен ние спазваме тази традиция и е повод за усмивки. А защо да не превърнем традицията в малък празник с топла и вкусна питка. 

Необходими продукти:

• 300 мл прясно мляко (може и с вода)
• 5 с.л. кисело мляко
• 4 с.л. олио
• 1 кубче мая
• 3 яйца ( 1 жълтък се отделя за намазване)
• 1 с.л. захар
• 1 с.л. сол
• брашно около 1 кг

Начин на приготвяне:

Маята разтворете в 100-200 мл хладка вода заедно със захарта и малко брашно до получаването на кашичка. Оставете сместа да се надигне.
Замесете меко тесто от останалите продукти( без 1 жълтък) като към тях добавите и втасалата мая. Оставете тестото в съд отново да втаса, да удвои обема си. Готовото тесто можете да премесите за кратко преди да започнете да оформяте. Начини за оформяне има много и обикновено обичам да импровизирам на момента. Тук съм разделила тестото на 2 части, като от едната откъснах парче за топката в средата. Всяка топка разточих на не много тънка кора, намазах с олио върху цялата повърхност и завих на руло. Нарязах рулото на филийки със ширина около 1-2 пръста или колкото желаете. И както виждате от картинката наредих ги около топката. Втората кора оформих по същия начин, но парчетата мушнах между тези от първия ред, да се разминават.
Оставих питката за 15 минути да втаса малко и след това я намазах с отделения жълтък. Може да се поръси с мак, сусам или някакъв друг вид посипка. Печете в предварително загрята на 180-190 градуса фурна.

Свински език с масло

Ще си призная, че до скоро не опитвах за нищо на света този деликатес. По принцип не обичам субпродукти и езика беше едно от нещата, които избягвах. Да ме пита човек защо. И аз не знам. Дори не съм го опитвала, но и аз като децата казвах, че не обичам. До деня, в който не ни дойдоха гости и майка ми не приготви език с масло. Като гледах как  се излапваше с наслада, реших че е време да го опитам. Първата хапка беше плаха, а за следващите не чаках повторна покана:) Сега намирам езика за нещо ужасно вкусно особено с чаша вино и добра компания .

Необходими продукти:
1 кг свински или телешки език
сол на вкус
черен пипер
масло- 1/2 пакетче от 125 гр.

Езика се вари в тенджера  с повече вода. Когато заври е необходимо да се отпенва или за по-лесно, както аз направих, просто смених водата. Може да го варите и в тенджера под налягане, за да не отнема много време. В обикновена тенджера го варя около 3 часа, но опитвам с вилицата за готовността му. Когато е добре сварен, изваждам го от горещата вода, прехвърлям го в съд със студена вода, за да се получи като температурен шок и да се обели по-лесно. Извадете езика от водата и го обелете. Нарежете го на филийки дебели около 1 пръст, може и малко повече. Подредете в тавичка ,посолете на вкус, поръсете млян черен пипер и отгоре сложете на няколко места филийки масло. Запечете леко във фурната на 200 градуса.
 

Класика в жанра - домати с ориз

 

Толкова старо и все така вкусно българско ястие. Мен лично много пъти ме е спасявало в кризисни моменти. Понякога просто се чудя какво да сготвя или ми се яде нещо бързо, лесно и непретенциозно. А продуктите - бих казала, че дори не изисква продукти. Но все пак нужни са ви :

• 1 гл. лук
• 1 ч.ч. ориз
• 5-6 домата или домати от консерва,доматен сок ( аз винаги слагам на око)
• 1 ч.л. червен пипер
• сол на вкус
• магданоз или джоджен - и в двата варианта обичаме

В тенджера се слага малко мазнина (около 2-3 с.л.) и в нея се задушава ситно нарязания лук. Оризът се измива и се добавя към лука, също да се запържи малко. Добавете червения пипер, разбъркайте и след това изсипете предварително обелените, нарязани на ситно или настъргани домати, а за по-лесно аз използвам домати от консерва. Слагам на око и ми е трудно да преценя какво е количеството- може би по-малко от 1/3 компотен буркан с домати.
Оставете яденето да покъкри с доматите 5 минути и долейте вода. Обикновено на 1 чаша ориз, слагам 4 чаши вода. Оставям да се вари на по-бавен огън до готовност. Посолете и подправете с магданоз или джоджен.
През лятото, а и не само, добавям една зелена пиперка нарязана на малки парченца. Придава страхотен летен вкус.

Това е моят вариант на домати с ориз. Срещала съм много начини за направа и със сигурност всички са така вкусни.

Фокача със зехтин и чубрица

Тази фокача отлежава в архивите ми доста време и дори съм забравила за нея. А е толкова пухкава и вкусна, че не "заслужава такова отношение" :) И как няма да е вкусна като произхожда от майсторката на тестените изделия Зиче. Погледна ли към блога й, ме обзема мерака да замеся нещо ново и вкусно. Сега съм хвърлила око на едни малки питки, но за тях ще пиша друг път.

Необходими продукти:

• 500 гр. брашно
• 270 мл вода
• 1/2 ч.л. сол
• 30 гр.мая
• 1 с.л. зехтин

За поръсване - 2 с.л. зехтин, чубрица, маслини, шарена сол

Начин на приготвяне:

Пресява се брашното, подквасената мая, солта, зехтина. Меси се меко тесто.Поставя се в намаслена купа, покрива се с фолио. Втасва на топло около 30-50 минути.След като втаса, тестото се разплесква върху хартия за печене на овална кора, дебела около 1,5 см. Оставя се да втаса за кратко. С пръсти се правят вдлъбнатини, полива се със зехтина, поръсва се с чубрица .  

Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна. Но преди това загрейте добре тавата във фурната и след това сложете фокачата с хартията да се пече.

Зиче е дала вариант и с поръсени маслинки. Аз лично я предпочитам само с чубрица или шарена сол.

Източник - Черпак с мерак