Баклава с кадаиф

       Преди време модната вълна да имаш кулинарен блог завладя и мен. Къде на шега, къде на истина, започнах да събирам приготвеното от мен в новото ми кулинарно кътче. Поради липса на повече свободно време темпото на публикуване ми е бавно и тромаво, за което искрено съжалявам. И макар с бавни стъпки, днес ще ви почерпя с нещо сладко по случай 200-та публикация.
       За това време успях да намеря нови приятели и съмишленици в кулинарията. Радвам се на всеки отговор или критика и с времето уча нови и нови неща от всички вас. А ако съм успяла на някого да доставя радост за небцето с някоя моя рецепта, ще съм доволна.

Тази вкусна баклава беше предвидена за дегустиране преди  повече от месец. По ред причини отложих направата, колкото и да нямах търпение. И тъй като скоро имахме семеен повод, реших,че сега е момента да изненадам близките с нов десерт. Пожънах успех и дори раздавах за вкъщи.

Ето какво ви е необходимо:

• 1 пакет кори за баница
• 200 гр кадаиф
• 1 пакет разтопено масло

За плънката: 

• 1 ч.л. канела
• 1/2 ч.ч. захар
• 1 ч.ч. смлени на едро орехи
• 1 с.л. грис

За сиропа:

• 2 ч.ч. захар
• 2 1/2 ч.ч. вода
• 1 бр. канелена пръчица   /нямах пръчица, сложих 1-2 щипки канела на прах/
• 1 с.л. лимонов сок  / аз не сложих, тъй като не обичам киселия вкус/

Начин на приготвяне:

Първо се приготвя сиропа. В малка тенджера смесете водата, захарта и канелената пръчица. Поставете на котлона и варете 5 минути. Свалете от котлона и прибавете лимоновия сок. Оставете сиропа да се охлади.  /Това количество сироп ми беше крайно недостатъчно за сиропиране на баклавата. Наложи се да направя втора доза./

Разтопете маслото. В друг съд смесете смлените орехи,захарта, канелата и гриса. Разбъркайте ги.

Разтворете пакета с корите. Вземете една кора, намажете я с разтопеното масло по цялата площ. Отгоре сложете втора кора и също я намажете с масло. Поръсете от плънката с орехи , грис, канела и захар равномерно.

Отгоре натрошете кадаиф около 1-2 шепи. Аз слагах равномерно да има на всякъде.

Двете кори ги навийте на стегнато руло едновременно.

Намазва се с масло трета кора, върху нея се поставя готовото руло и отново се навива.

       Така се прави и с останалите кори. Получават се около 5-6 дебели рула. Подреждат се в намазнена тава и се нарязват на парчета. Отгоре се намазва с малко олио или с масло, ако ви е останало.Може да полеете малко мазнина и по разрезите, но не прекалявайте. 

          Печем в загрята  на 180 градуса фурна около 40 минути до зачервяване. 

        Горещата баклава се залива със студен сироп. 

 Ако сиропът не е бил достатъчен, сварете още малко и залейте вече студената баклава с топъл сироп. 

        След 2-3 часа е готова за консумация, но най- хубава е на следващия ден.

Източник: Гответе с мен

Печена агнешка главичка

       Традиционно по Великден и Гергьовден гледаме на масата да има агнешко. Когато вляза в магазина,очите ми винаги са към бутчетата и все по-рядко се спирам пред други видове месо или карантия. От време на време се сещам, че у дома има и любители на агнешките главички. Признавам си, че не съм им фен, но се съобразявам с предпочитанията на другите.
      Винаги когато пека агнешки главички, се сещам за разказа на моя баща.
     
" Затворниците осъдени на доживотен затвор трябвали да изберат едно любимо ястие, което ще ядат до края на дните си. Един избрал мусака, друг пържоли, трети- боб и т.н. Но един от затворниците предпочитал всеки ден да яде агнешка главичка. Попитали го защо си избира точно това. А той отговорил: " Ако ми носите всеки ден агнешки главички мога днес да ям само очите, утре ще ям само езика, а вдругиден ще ям мозъка.И така всеки ден ще ям разнообразна храна". 
       
          Бях дете, когато татко ми разказваше тази интересна история и по детски не разбирах какво искаше да ми каже. В последствие осъзнах думите му, а именно, че храненето с една и съща храна води до липса на витамини и минерали, западане на организма и съответно се е скъсявал живота на такива затворници. А агнешката главичка е давала възможност за разнообразна храна в рамките на възможното й.

    Именно, за да ви разкажа тази кратка и поучителна история избрах и днешната рецепта. Всъщност то не е и рецепта. Няма кой знае какво да се описва по приготвянето на печена агнешка главичка.

Необходими са ви:

• агнешки главички
• червен пипер
• сол
• олио за намазняване

Измийте агнешките главички и ги сложете в тенджера с вода да се варят. Когато са готови сварени можете да изчистите месцето и да го запечете с масло. В този случай съм оставила главичките цели. Изчакайте малко да изстинат. Намажете ги с червен пипер, малко мазнина и посолете на вкус. На дъното на тавичката сложете малко вода- около 150 мл. Загрейте фурната на 220 градуса и запечете за 10-15 минути агнешките главички ( докато добият хубав златист цвят).

След това ще  трябва малко да се борите , докато разчупите черепа и стигнете до вкусния мозък. Но според ядящите у дома тези деликатеси, усилията си залужават.

Ако предпочитате, можете да сложите и нарязан пресен лук на дъното на тавата.

Христос Воскресе!

 Честит празник на всички!

     Нека на този светъл празник има мир и спокойствие в домовете ви! Нека Бог ви напътства в делата ви и винаги да помним, че той е с нас. Вярата ни да е силна както той повярва в нас! 

Бог да ви благослови!

Завърши трескавата подготовка за празника. Днес е ден за почивка и смирение. Всяка година изпитвам еуфория по наближаващия празник. Правя хиляди планове какво да приготвя и с какво да зарадвам близките си. Уви, желанията са много,но силите и възможностите ограничени. И въпреки умората се чувствам дълбоко удовлетворена, гледайки празничната трапеза и украса.

Полумесеци

           Това са доста стари и познати домашни сладкиши, които бях позабравила. Не съм ги яла от години и споменът ми беше, че не бях очарована. И така ги подминавах винаги когато стигнех до тях в тефтера на мама.
            Реших, че е малко "несправедливо" да стоят като "наказани" и им дадох втори шанс. Дали са се променили вкусовете ми предпочитания, или оценката ми е била нереално ниска- не знам.
            Преоткрих вкуса на едни кексови полумесеци, подходящи за следобедно кафе, за приготвяне на сладкиш набързо. Меки и наситено сладки. А следващия път ще ги украся с шоколад, а може и целите да ги полея.

Необходими продукти:

4 яйца
1 чаена чаша захар
1 чаена чаша олио
1-2 чаени чаши брашно
1 1/2 чаена чаша смлени орехи
2 прахчета ванилия

Начин на приготвяне:

         Яйцата се разбиват с миксер заедно със захарта. Към тях на тънка струйка се прибавя мазнината. След като всичко е разбито на еднородна сме, миксера се изключва. Прибавя се предварително пресятото брашно на части. Можете да бъркате с дървена или силиконова бъркалка, а ако искате сменете бъркалките на миксера с тези за брашно.

         Готовата смес изсипете в намазнена и набрашнена тавичка. Отгоре поръсете с едро нарязани орехи.
         Изпечете сладкиша в предварително зарята фурна на 200 градуса. За крайната му готовност пробвайте с дървена клечка дали е изпечен.
         Преди сервиране поръсете обилно  с пудра захар. С помощта на чаша изрежете полумесеците.

Шницел по виенски

        По принцип шницела по виенски трябва да е от телешко месо. Но аз у дома по-често го приготвям от свинско. В този случай не е редно да носи това наименование, но аз си му викам "шницел по виенски". Така го разграничават у дома от шницела от кайма. 

        За повечето домакини не е нещо ново. Но тъй като от доста време "подмятам" из папките тези снимки, реших, че е време да види бял свят.

         Не мисля, че могат да се напишат някакви точни мерки. Всичко е на око и месо според гладниците у вас.

         И все пак необходими са ви :

• телешко или свинско месо нарязано на много тънки филийки (в някои магазини продават готово нарязано месо за шницели)
• галета за паниране
• 1-2 яйца
• сол
• млян черен пипер
• олио за пържене

 Месото нарежете на тънки дълги филийки, ако не сте го купили готово нарязано за целта. Начукайте го с чукче от двете страни. Овкусете със сол и млян черен пипер. Понякога поръсвам и чубрица, тъй като обожавам тази подправка. Но вкусът е малко по-различен от традиционния шницел.

Загрейте мазнината в тиган. Направете двойна панировка на месото. Потопете го първо в разбитите яйца, после в галетата, пак в яйцата и завършете с галета. Изпържете шницелите в горещото олио от двете страни.

Готовите шницели отцедете върху домакинска хартия. Сервирайте с подходяща за сезона гарнитура.

Силкме-то на Йоли или иначе казано телешко с патладжан

Ако все още не сте опитали това ястие на Йоли, ще ви кажа да побързате. Има интересно и странно име, което нищо не ми говори, но за сметка на това е с превъзходен вкус. Стана ни толкова любимо у дома, че чак съм решила да сменя глинения гювеч с по-удобен и подходящ специално за силкме-то. В крайна сметка, всяко специално ястие трябва да си има специален съд и "да се чувства добре" в него. 

Какво ви е необходимо?

Нужни са ви :

700 гр телешки джолан ( аз купих телешко месо за готвене на хапки)

1 глава кромид лук

4 скилидки чесън

2 патладжана

10 печени червени чушки

3 домата

1 чаена лъжичка червен пипер

сол и черен пипер на вкус

1 връзка магданоз

олио за пържене

зехтин 

Начин на приготвяне:

Нарежете телешкото месо на ленти,ако сте избрали джолан. Както споменах, аз използвах готово нарязано на хапки месо. 
Почистете лука и го нарежете също на ленти ( моя е на ситни кубчета).
В тиган с малко мазнина запържете месото и лука. Ако ви се образува много пяна,отстранете я с решетъчна лъжица. Готовите месо и лук отстранете от огъня.
Измийте патладжаните ,отрежете дръжките и върховете им и ги обелете като зебра. Нарежете ги на филии. Ако желаете можете да ги разполовите на още 2 части. Поръсете ги със сол и ги оставете десетина минути да се отцедят в гевгир. Накрая ги отцедете от водата, която са пуснали и ги подсушете със салфетка.

В дълбок тиган загрейте около 500 мл олио. В него изпържете първо патладжаните, а след това и печените чушки, предварително накъсани на дълги ленти като всеки път отцеждате излишната мазнина върху домакинска хартия.

На дъното на глинен гювеч сложете месото и лука, подправете ги със сол и черен пипер. Поръсете с червен пипер и ако желаете разбъркайте, за да ви се овкусят равномерно продуктите. Върху тях разпределете 2 от скилидките чесън нарязани на филийки.
Направете втори ред от вече отцедения патладжан. Отново посолете.

Покрийте патладжаните с накъсаните на ленти червени чушки.

В купа настържете доматите. Прибавете останалите 2 скилидки чесън нарязани на ситно. Поръсете с малко сол и залейте ястието.
Накрая полейте с малко зехтин и печете ястието до готовност.

Моя гювече е с капак и предпочетох да го сложа, но към края го махнах ,за да може да се запече по-добре ястието.

Готовото ястие поръсете обилно със ситно нарязан магданоз.

Арменско жито

Случвало ли ви се е да искате да приготвите нещо, да го планувате за определен момент, да купите продуктите и да не го направите няколко години по ред? Точно така- няколко години. На мен ми се случи и чак ме хваща срам,че по една или друга причина все провалях направата на това невероятно вкусно арменско жито.
Преди 5-6 години колежка ме  почерпи и бях изумена от вкуса и аромата на това жито. До него момент житото го свързвах единствено с кончината на някой човек, задушници и помени. Другата му разновидност във вид на ашуре у дома не се харесва. С две думи почти не приготвях жито.
Вече смело мога да кажа, че този десерт периодично ще присъства  на трапезата ни. Аромата на десерта идва от добавените различни видове сушени плодове, ядки,портокалови и лимонени корички. Единственото трудоемко нещо е да отделите повече време за нарязване на ситно всички плодове. Останалото не изисква никакви усилия.

 Необходими са ви:

• 500 гр. грухана пшеница (жито)
• 500 гр. захар
• 100 гр. стафиди
• 100 гр. едро нарязани лешници
• 100 гр. едро нарязани орехи
• по 100 гр  от различни видове сушени плодове- ананас, кайсия или праскова, смокиня, маракуя ( най- важно е да сложите ананас и смокиня за да е по-ароматно, останалите са според наличностите в магазините)
• кората на 1 портокал
• кората на 1 лимон

      Житото се измива много добре. Ако желаете накиснете го във вода от предната вечер. Аз не го кисна.
      Обелете кората на портокала и лимона. С помощта на остро ножче изстържете внимателно бялата част от вътрешността на корите. Нарежете ги на ситно.
      Сложете суровото и измито жито в тенджера и налейте вода. Колкото е нивото на житото, водата да бъде 2 пъти височината на житото. Не знам дали става ясно,но ако житото е на пласт с дебелина около 1 см, водата над нивото му да е 2 см.
      Добавете портокаловите и лимоновите кори и  варете житото заедно с тях до пълна готовност на умерена сила на котлона . Целта е то да се свари добре и да остане с малко вода, която е необходима за набъбване на сушените плодове. Ако се наложи накрая, когато почти е готово житото добавете още100-тина грама вода.
     Към готовото и мокро жито прибавете захарта, сушените плодове, едро нарязаните ядки. Разбъркайте добре.
     Затворете съда с капак и го завийте с дебели завивки, за да се запази топлината. Оставете тенджерата така за няколко часа или докато изстиване.
     Накрая, когато развиете тенджерата, плодовете трябва да са поели излишната вода, да са набъбнали и да не хрупат. Десерта изглежда сочен, без наличието на вода на дъното на тенджерата.

    Преди сервиране може да го охладите.

   P.S. Честно казано цялото приготвяне е малко на око и когато го правих за първи път, трудно прецених колко  вода да сложа, за да е достатъчно,ама и да не е много накрая. Точни количества от колежката ми нямаше. С времето съм си преценила да слагам вода,колкото е житото, толкова вода + още малко. Но както и да ви се получи- по-сухо или по-воднисто, аромата е страхотен и надявам се ще ви хареса.

Добър апетит!