Добре дошли в моето малко и скромно кулинарно царство. Тук можете да намерите и колекцията ми от гоблени - моето второ хоби след кулинарията

четвъртък, 31 януари 2013 г.

Крекери


 Щом съзрях апетитните крекери на Йоли си казах, че ще бъдат приготвени още на мига. Рецептата е толкова изкушаваща от гледна точка на продукти. Дори бих казала, че се получава от нищо нещо. Можете да ги сервирате като добавка към разядки, дипове, пастети. Ние си ги хапнахме натурални  и без добавката от червен лук.
И тъй като нищо не съм променяла по рецептата, ще си позволя да е напиша дословно.

Продукти
50 мл вода
50 мл зехтин
1/2 ч.л. сол
150-170 г брашно

За намазване

1 с.л. зехтин
1 с.л. вода
1 счукана скилидка чесън

За поръсване

сусам
мак
червен лук

Начин на приготвяне:

В купя смесете водата, зехтина и солта. Добавете 150 грама брашно и разбъркайте. Получава се много меко тесто, което не лепне заради зехтина в него.Ако все пак ви се стори прекалено меко добавете още 20 грама брашно.

Измесете тестото много добре. Трябва да стане гладко и еластично. Покрийте го с найлоново фолио и задължително го оставете на стайна температура да отлежи 20 минути.

Разделете тестото на две части. Вземете лист хартия за печене и го сложете на работния плот. Върху него с пръсти разстелете едната част от тестото на много тънък правоъгълник. Точилка не ви е нужна, тестото е много меко и лесно се разстила само с ръце.

В малка купичка смесете съставките за намазване на крекерите.

Поръсете тестото с мак и сусам. Може да ползвате и други семена по ваш избор. Накрая гарнирайте и с малко червен лук, нарязан на тънки полумесеци.

Пренесете тестото заедно с хартията в правоъгълна тава. Нарежете го на квадрати, а след това на триъгълници.
По същия начин пригответе и останалата част от тестото.

Загрейте фурната до 170 градуса и изпечете крекерите до златисто за 7-10 минути.


Р.S. При мен беше необходимо повече време за печене до получаване на златист цвят. Вероятно разточих тестото малко по-дебело от необходимото и това изиска повече време за печенето. Разбира се не успях да ги докарам на външен вид като на Йоли.



източник: Вкусно с Йоли

неделя, 27 януари 2013 г.

Печено свинско месо с гъбен сос и зеленчуци

 По празниците бяхме на гости и домакинята ни посрещна с това прекрасно и невероятно вкусно печено месо. Обожавам така приготвено месо, но до сега никога не бях опитвала. Четейки по- надолу сами ще се уверите, че всяко вкусно нещо изисква и по-дълга обработка. Но целта оправдава труда, в случая.
Идеята е взаимствана от интернет и ако някой си познае начина на приготвяне, моля да ни извини. 
Най-трудната част от приготвянето е самото увиване с конеца. Голяма борба падна. В старанието си да го увия добре,накрая трудно премахнах плетеницата, която съм сътворила. Но без емоции не може.

 Необходими продукти:
  • парче свински врат- около 1,5 кг
  • 50 мл соев сос
  • 50 мл водка
  • 3 с.л. подправки (черен пипер, червен пипер,кимион,риган, чесън на прах)
  • 2 пъти по 1 с.л. горчица и 1 с.л. мед
  • малко сол
  • 100 мл бира и 100 мл вода / бульон

Начин на приготвяне:

 Месото се почиства от мазнините.
Оформя се на цилиндрично парче и с помощта на кухненски конец се усуква здраво през цялата дебелина на месото. Стараете се да няма висящи части месо и прблизително да е с еднаква дебелина оформящото се руло.

Соевия сос и водката се смесват и със спринцовка се инжектира месото от всички страни през 3-4 см.Отвън се намазва със смесените горчица, мед и сол. Завива се във фолио и се слага в хладилника за 12 часа.
Освобождава се от фолиото и се запържва в сух тиган от всички страни за по 1-2 м инути, колкото да се запечата. Намазва се с втората част горчица и мед. Изважда се на хартия за печене или фолио посипани със смес от  подправките. Овалва се добре месото в подправките и се прехвърля в тава за печене заедно с бирата и водата. Отгоре добре се завива с алуминиево фолио и се поставя в студена фурна да се пече на 250градуса -30 мин.След това намалете фурната на 180 градуса и печете още около 70-80 мин. Като се извади тавата,оставя се 10-15 минути да поизстине преди да се нареже. Ако желаете можете преди това да запечете месото малко на грил, за да добие златист цвят.

За гарнитура са подходящи картофено пюре (в случая домашно приготвено) ,задушени зеленчуци и гъбен сос за печено свинско месо.


 За гъбения сос:
500 гр. гъби
50-60 гр. масло
150 мл прясно мляко
2 с.л. брашно
щипка сол
черен пипер
соса от печеното месо

Гъбите се почистват и нарязват на ситно. Заедно с маслото се задушават под капак до омекване, посоляват се и се прибавя брашното. Запържва се за 2-3 минути , докато си смени цвета и по малко се разрежда със соса от печеното месо и прясното мляко до сгъстяване. Поръсва се с черен пипер.


четвъртък, 3 януари 2013 г.

Въздушни (улични) мекици


След голямото преяване с мръвки по празниците, у дома помолиха за някакви вкусни мекичета. И тъй като не мога да отказвам на желанията им, започнах да обмислям вариант за такава закуска. И се сетих за вкусните улични мекици от едно време, които обожавах като дете. Сега се намират само на 1-2 места в града ни и до съвсем скоро не умеех да приготвям. Благодарение на tanita и още 1-2 жени, успях да се науча. Признавам, че в началото с малко недоверие гледах на тази лепкава маса тесто, която се заформяше и въпреки всичко тайно се надявах резултат да има. Очакванията ми наистина се оправдаха.
Ще ви напиша точно рецептата на Танита, тъй като няма какво да се измени.

Продукти:
около 4ч.ч брашно
1ч.л. сол
2 с.л. захар
1с.л. суха мая
2 и 1/2 ч.ч топла вода

 Тестото се забърква от вечерта. Сухите продукти се изсипват в голяма купа, прибавя се водата и се бърка докато се получи много гъста каша – тесто.
Съветът на Танита е, ако ви се стори прекалено рядко тестото, да добавите още малкобрашно. Аз също добавих, тъй като от получената каша беше невъзможно да се оформят каквито и да било мекичета. 

Купата се покрива с намаслено фолио и се оставя в хладилника до сутринта.На сутринта се изважда от хладилника, тестото трябва да е увеличило обема си 3-4 пъти. Цялото е в шупли.

 Tестото е едно такаво лигаво и лепкаво, това да не ви притеснява, това е тайната.Мекиците се пържат в силно загрята мазнина - дълбок тиган или фритюрник. Загрява се мазнината. В купичка се сипва олио и преди всяко взимане на тeсто за мекица се намасляват ръцете, защото тестото е доста лепкаво. Взима се малко тесто, раздърпва се до много тънко и се слага в сгорещената мазнина.
Пържат се до златисто. Готовите мекичета се изваждат и отцеждат върху домакинска хартия.


Най- вкусни са поръсени с пудра захар!
Една доза е достатъчна за 3-4 членно семейство.



Да ви е сладко!


Източник:  Рецепти прелитащи през океана

събота, 29 декември 2012 г.

Празнична капама

 

Весели празници, мили приятели!
Пожелавам на всеки от вас много здраве, в домовете и сърцата ви да има много топлина и нежност. Нека бъдем по-добри и състрадателни не само в навечерията на празниците. Повече щастие и обич да  съпътстват вас и семействата ви!

И с малко закъснение за Коледните празници, но в аванс за Нова година, искам да ви покажа моята празнична капама. Много бях слушала за нея и суперлативите бяха неописуемо много. Рецепти разни, идеи също толкова разнообразни. Преди две години събирах мнения и в крайна сметка се престраших. "Премиерата" на тази капама не беше много сполучлива. Просто реших, че е толкова лесно за приготвяне, че не сметнах за необходимо да задуша малко месата и зелето. Е, не беше лоша, но не и толкова вкусно, колкото описваха из нета.
На следващата година издържах "поправителния изпит". А тази година затвърдих знанията. Вече спокойно мога да се присъединя към групичката хвалеща тази зимна капама. С ръка на сърце ви казвам, че това ястие се топи в устата, страшно вкусно и те кара да ядеш още,и още, и още... Не изисква много труд, но въпреки това усилията са напълно оправдани. С огромно удоволствие гледах как чиниите и глиненото гърне се изпразваха от гостите. По-хубаво от това за една домакиня няма.

В набора от продукти можете да проявите лични предпочитания и творчество. Като цяло идеята е кисело зеле с различни видове месо и сармички. Количествата са индивидуални предвид колко души ще сте на трапезата и  какво обичате повече.

Необходими продукти за около 8 литров глинен гювеч ( за 7-8 до 10 души)

2 средно големи кисели зелки- една за сарми, втората за накърцано
1 кг свинско месо врат или бут, обезкостено или пържоли
500 гр. кайма или свински гърди ситно нарязани- за сармичките
около 700-800 гр. бяло пилешко или пуешко месо
около 1 кг сурова дебела наденица
300 гр. луканка- тип панагюрска, карловска или др.
2 ч.ч. ориз (за сармичките)
червен пипер
сол на вкус
черен пипер
чубрица

Начин на приготвяне:

Първо може да приготвите сармичките. Отделете си необходимото количество зелеви листа с големина по ваш избор. Аз лично винаги предварително запържвам каймата с ориза. В тенджера с малко мазнина задушете каймата или ситно нарязани свински гърди. Когато са готови задушени, прибавете измития ориз и запържете още малко, докато самия ориз смени цвета си до леко прозрачен. Овкусете с червен, черен пипер, сол и чубрица. Сложете 50-100 мл вода и оставете малко да поври 5-7 минути. С приготвената плънка завийте сармите и ги отделете настрани.

Свинското месо от бут (или пържоли) се нарязва на филийки, начукайте го леко, овкусете според вкуса ви. Аз и тях подправям с червен пипер, черен пипер,много малко сол и  чубрица. В тиган с малко мазнина запържете за съвсем кратко месото, колкото да побелее от двете страни и да се запечата.
 
По същия начин овкусете пилешкото бяло месо и него задушете за кратко след свинското месо.
 
Ако сте избрали да добавите дебела сурова наденица, нарежете я на парчета като за порции, леко може да ги набраздите с нож и също да запържите от двете страни след пилешкото месо.


 
Втората зелка нарежете на ситно. Може да отцедите зелето от сока му, за да не стане съвсем солено или кисело. Но това според вкуса на зелето. В тенджера с малко мазнина на дъното изпържете киселото зеле да се стопи. Когато е готово подправете с черен пипер и червен пипер.

Луканката нарязвам на филийки с дебелина около половин пръст и я добавям директно без никаква предварителна термична обработка.

Начин на подреждане:
На дъното на голям глинен гювеч се поръсва половината от запърженото кисело зеле. Върху него се прави ред от свинското месо (половината) и малко дебела наденица. На трети ред плътно подредете зелеви сармички като оставяте достатъчно количество от тях за най-отгоре. Ако сте направили повече, можете да го разделите на половина. Върху сармите подреждам пилешкото бяло месо. Поръсете останалата половина от изпърженото зеле. Нахвърлете из цялата площ луканката и остатъка от дебелата наденица. Най-отгоре завършете с ред сарми, който имат за цел да послужат като покривало от зеле и капамата да се задуши.
Сипете 1-2 водни чаши вода и затворете с капак съда.
Най-вкусно става,ако го печете в началото на силна фурна(около 250 градуса ) само докато заври яденето и след това намалите на 120 градуса цяла нощ. Това в моя случай никога неможе да се изпълни. Предимно го пека както споменах на силна фурна, за да заври и намалям на 150 градуса. Честно казано забравям за яденето,че е в печката и го поглеждам след 5 часа. Важното е да остане на мазнина без значение колко време ще печете. Месата са идеално сварени, поели са аромата едни от други, а сармите се топят.
При сервиране във всяка порция слагам от всеки вид месо, наденица, парченца луканка и зеле.
И не забравяйте червеното вино!

P.S. На снимките съм започнала най-долу със зелевите сарми. Горе съм описала по новия вариант с кисело зеле на дъното. Подредбата няма никакво значение. 









Да ви е сладко!


неделя, 4 ноември 2012 г.

Най-вкусната шоколадова торта




С гордост искам да се похваля,че това е моята първа сполучлива, вкусна и много шоколадова торта.
 Най-после успях да приготвя торта без никакъв провал. До сега все нещо не се получаваше както трябва. Правила съм няколко опита през живота си и след всеки провал се отказвах. Мине известно време и пак се "закъхаря" как може една торта да не мога да приготвя. И така след всеки следващ неуспешен опит. Докато не видях тази торта при Ирина Купенска. Веднага ми се върна желанието и при първия удобен момент я приготвих . Няма да ви описвам каква радост и самочувствие добих след първата хапка. "Значи съм можела."
Не критикувайте много украсата и несъвършенствата, в това е чара й :)

В сайта на Ирина можете да видите първоизточника, който е перфектен на външен вид. На мен лично крема не ми беше достатъчен и следващия път ще увелича с двойна доза. В моя вариант изпекох 2 блата поради липса на малка форма и след това ги разрязах на 2. Получиха се общо 4 блата и най-вероятно заради това не стигна крема.
Ще си позволя дословно да публикувам рецептата на Ирина Купенска, тъй като е доста дълга и с много обяснения. И нека тези разяснения не ви плашат. Не се приготвя трудно и целите усилия си заслужават. Щом аз успях, ще успеят и други, които са на "Вие" със сладкарството.


Продукти за форма с диаметър 20см*:
180г брашно
150г захар
125г кафява захар
60г какао
1 и 1/4 чаена лъжица сода бикарбонат
1 и 1/4 чаена лъжица бакпулвер
щипка сол
2 яйца, стайна температура
140мл гъст айран
75мл олио
140мл прясно, горещо кафе

Фурната се загрява на 180°C.
Брашното, двата вида захар, какаото, содата, бакпулвера и солта се слагат в дълбока купа и се разбъркват добре.
Яйцата, олиото и айрана се разбъркват и се добавят към сухите съставки. Всичко се разбърква добре.
Накрая се излива горещото кафе и сместа се бърка, докато стане гладка и хомогенна.
Имайте предвид, че сместа е сравнително течна, не като класическо тесто за кекс/блат. Именно на това се дължи сочността му, след изпичане, така че не се притеснявайте.


Готовата смес се излива в предварително намаслена и покрита с какао форма за торта. Пече се за 40-45 минути, като времето варира в зависимост от големината на формата и от това дали решите да изпечете цялата смес наведнъж или на части. Ако ползвате форма с диаметър 20см, имайте предвид, че трябва да имате достатъчно височина, т.е. ако стените на формата са ниски, ще трябва да изпечете блатовете на части. Другият вариант е да сложите хартия за печене с височина около 10см от вътрешната страна на формата за торта, за да може тя да попречи на тестото да се излее, а и да му помогне да се изпече високо и равномерно.
След като блатът е готов, се охлажда напълно и след това се разрязва на 3 равни части.
*От посочените продукти се получават 3 блата с диаметър 18-20см. Правила съм по-голяма торта, с диаметър 24-26см, като за нея направих двойна доза и изпекох на два пъти, като всеки блат разрязах на две и се получиха общо 4 блата.


Продукти за шоколадовия мус:
400г шоколад (в случая, 200г черен и 200г млечен)
400мл сладкарска сметана
3 жълтъка
3 белтъка

Шоколадът се нарязва на малки парчета. Сметаната се загрява до кипване и се излива при шоколада. Оставя се за минута, след това се разбърква, докато се получи хомогенна смес. Охлажда се на стайна темепратура, като се бърка от време на време, за да не хване “кора”
Жълтъците се разбиват на водна баня и се добавят към още топлия шоколадов ганаш. Разбърква се, докато всичко се обедини добре. Внимавайте при разбиването на водна баня, водата не бива да докосва дъното на съда за разбиване, защото температурата става прекалено висока и яйцата ще се сготвят.
Охладеният на стайна температура ганаш се прибира в хладилник за час, докато стегне и стане много гъст.
Белтъците се разбиват на сняг с щипка сол на водна баня (това е по желание, ако не се притеснявате от ползването на пресни яйца, можете и да го пропуснете).
Малка част от тях се добавя към шоколада и се разбърква внимателно. В началото може да ви е трудно, тъй като ганашът е стегнат, но не се притеснявайте, след като се добави малко от белтъка, сместа ще се отпусне. На 2-3 пъти се добавя белтъка и се разбърква със силиконова шпатула, като се внимава да не спадне сместа и да се запази максимално от въздуха в белтъците.
Мусът се прибира в хладилник за 30-40 минути, или докато стегне и стане удобен за нанасяне върху тортата.
Имайте предвид, че колкото по-черен шоколад (с по-висок % на какао) използвате, толкова по-гъст ще бъде мусът. При 50:50 черен към млечен, се получават добри резултати. Не бих ви съветвала да ползвате единствено млечен, тъй като рискувате мусът да не стегне.

 Сглобяване:
Върху поднос или поставка за торта се слага един шоколадов блат. Върху него се нанася част от муса и се разпределя равномерно. Така се процедира и с останалите блатове. Накрая цялата торта се измазва с шоколадовия мус и се декорира по желание.








събота, 13 октомври 2012 г.

Кюфтета с риба тон и картофи


 За първи път ми се случва да направя такава глупост- мъчейки се да редактирам една публикация, без да искам изтрих черновата на тази. Оказа се,че лиших блога си от най-вкусните кюфтета и бързам да поправя грешката си.

Рецептата съм взаимствала от блога на Вероника- Ginger Cooking. И с ръка на сърцето признавам, че по-вкусни кюфтета не бяхме яли. Вкусни както топли, така и студени. Ако добавите и малко чеснов млечен сос към тях, разкоша е пълен.

Единствено да обърна внимание на количествата продукти- в оригиналната рецепта са доста малко и аз прецених, че за едно по-голямо семейство ще е необходима двойна доза. И не сгреших в преценката си, защото си облизаха пръстите всички.

Не съм променяла нищо по рецептата и се вслушах в съвета на Вероника да не се прекалява с подправките (а аз обичам доста пикантна и подправена храна), за да се усеща и вкусът на рибата. Но въпреки това, уверявам ви, тези кюфтенца не миришеха на риба, нито на тежко.

Необходими са ви:

1 консерва риба тон (най-добре филе)
1 много голям сварен картоф
1 яйце
1 голяма глава кромид лук
1 стрък зелен лук
прясно смлян черен пипер
1 стрък пресен копър
сол на вкус

за оваляне на кюфтетата по желание:
брашно (или галета)


Начин на приготвяне:

Отцедете рибата от сока на консервата. Може да я накъсате на едри парчета. Сложете сварения картоф и рибата в купа. Двата вида лук се режат на ситно, прибавете ги заедно с всички останали продукти и омесете сместа. По-лесно е с бъркане с дървена лъжица, тъй като сместа лепне много по ръцете. Съветът на Вероника е да не се опитвате да правите гладка смес като пюре. Добре е рибата да е на ядки,за да се усеща.

Оформете кюфтетата. Оваляйте ги в галета или брашно и ги пържете в тиган със сгорещено олио до хубава златиста коричка. Готовите кюфтета отцедете върху домакинска хартия и сервирайте.
Можете да поднесете с чеснов сос.


P.S. От една доза излязоха около 8-9 кюфтета.


Източник : Вероника

сряда, 10 октомври 2012 г.

Боб с кисело зеле


















У дома си имам един страстен почитател на киселото зеле. И още щом се появи по пазарите "кьосето", вече няколко зелки отлежават в бидончето. С две думи открихме сезона на зимните манджи и стартирахме с боб с кисело зеле.
Да си призная на мен не ми е любимото ястие, бих казала че хапвам ,защото в момента това има в тенджерата. Предпочитам го горещо и поръсено с малко люто чили.
Срещала съм няколко начина на приготвяне, но този който аз ще ви предложа се е наложил с години в семейството ни. Така го е приготвяла моята баба, после майка, а сега и аз. Няма нищо сложно и особено.

Необходими са ( за по-голямо семейство):

700 гр. боб
1 малка кисела зелка 
1 малка глава лук
1 ч.л. червен пипер

Бобът се измива и се сварява до готовност.
Киселото зеле се нарязва на ситно и се вари в отделна тенджера от боба. Когато и боба, и зелето са готови, смесват се и се варят заедно 10-тина минути.
Лукът се нарязва на дребно и се задушава в тиган с малко мазнина. Добавя се червения пипер и готовата запръжка се добавя към боба със зелето.

Р.S. За да е по-вкусно яденето, добре е боба и киселото зеле да ги варите на бавен огън. Сол не се слага!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...