Честита Баба Марта и вкусна питка за празника

Честита Баба Марта!
Бъдете румени, засмени, бели и червени! Много здраве и щастие ви желая, мили приятели!

Скоро се замислих от къде е тръгнала тази прекрасна традиция да си подаряваме бели и червени конци за здраве. Реших да се разровя из историите и легендите и научих доста интересни неща. Може би някои от вас ги знаят, но за мен са нови. И много интересни!
Прекрасната легенда тръгва още от времето на Хан Кубрат.

Освен петимата си синове Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцег, владетелят Хан Кубрат имал и прелестно красива дъщеря. Тя се казвала Хуба. Когато усетил, че часът му да напусне този свят наближава, Хан Кубрат събрал децата си и известил бащината си повеля - да не се карат, делят, да не оставят раздорите между тях да ги разединят. Известил им също, че трябва да пазят и защитават родината с живота си, и с всичко на което са способни. За нещастие, когато Хан Кубрат починал, синовете му не изпълнили бащината воля, с което заплатили като в битката с хуните, водени от Хан Ашина, били победени. Тържествувайки, победителят отвел красавицата Хуба. На Кубратовите синове не останало друго, освен да търсят нови земи, като през цялото време се надявали сестра им да е добре и да успее да им изпрати вест. От своя страна и Хуба очаквала добра вест. Напролет при Хуба пристигнало писмо, завързано за крака на една птица. В писмото Аспарух казал, че е намерил прекрасни земи на юг от река Дунав. Водена от птицата, която знаела пътя, Хуба успяла да избяга. Точно преди да тръгне, дъщерята на Хан Кубрат завързала бяла копринена нишка за крака на птицата. Водена от птицата, Хуба стигнала до пределите на новите родни земи. Точно, когато вече тя предчувствала радостта от това да е у дома при семейството си, стрела от врага я пронизала, а нейната кръв обагрила и бялата нишка. Аспарух и братята му, които вече очаквали сестра си, видели сестра си, която закичила бяло-червената нишка на ръката на брат си. Те я прибрали при себе си и заживели свободни в новата земя."

На мен много ми харесва тази история и вероятно не е само легенда. Красивото е, че до ден днешен ние спазваме тази традиция и е повод за усмивки. А защо да не превърнем традицията в малък празник с топла и вкусна питка. 

Необходими продукти:

• 300 мл прясно мляко (може и с вода)
• 5 с.л. кисело мляко
• 4 с.л. олио
• 1 кубче мая
• 3 яйца ( 1 жълтък се отделя за намазване)
• 1 с.л. захар
• 1 с.л. сол
• брашно около 1 кг

Начин на приготвяне:

Маята разтворете в 100-200 мл хладка вода заедно със захарта и малко брашно до получаването на кашичка. Оставете сместа да се надигне.
Замесете меко тесто от останалите продукти( без 1 жълтък) като към тях добавите и втасалата мая. Оставете тестото в съд отново да втаса, да удвои обема си. Готовото тесто можете да премесите за кратко преди да започнете да оформяте. Начини за оформяне има много и обикновено обичам да импровизирам на момента. Тук съм разделила тестото на 2 части, като от едната откъснах парче за топката в средата. Всяка топка разточих на не много тънка кора, намазах с олио върху цялата повърхност и завих на руло. Нарязах рулото на филийки със ширина около 1-2 пръста или колкото желаете. И както виждате от картинката наредих ги около топката. Втората кора оформих по същия начин, но парчетата мушнах между тези от първия ред, да се разминават.
Оставих питката за 15 минути да втаса малко и след това я намазах с отделения жълтък. Може да се поръси с мак, сусам или някакъв друг вид посипка. Печете в предварително загрята на 180-190 градуса фурна.

Свински език с масло

Ще си призная, че до скоро не опитвах за нищо на света този деликатес. По принцип не обичам субпродукти и езика беше едно от нещата, които избягвах. Да ме пита човек защо. И аз не знам. Дори не съм го опитвала, но и аз като децата казвах, че не обичам. До деня, в който не ни дойдоха гости и майка ми не приготви език с масло. Като гледах как  се излапваше с наслада, реших че е време да го опитам. Първата хапка беше плаха, а за следващите не чаках повторна покана:) Сега намирам езика за нещо ужасно вкусно особено с чаша вино и добра компания .

Необходими продукти:
1 кг свински или телешки език
сол на вкус
черен пипер
масло- 1/2 пакетче от 125 гр.

Езика се вари в тенджера  с повече вода. Когато заври е необходимо да се отпенва или за по-лесно, както аз направих, просто смених водата. Може да го варите и в тенджера под налягане, за да не отнема много време. В обикновена тенджера го варя около 3 часа, но опитвам с вилицата за готовността му. Когато е добре сварен, изваждам го от горещата вода, прехвърлям го в съд със студена вода, за да се получи като температурен шок и да се обели по-лесно. Извадете езика от водата и го обелете. Нарежете го на филийки дебели около 1 пръст, може и малко повече. Подредете в тавичка ,посолете на вкус, поръсете млян черен пипер и отгоре сложете на няколко места филийки масло. Запечете леко във фурната на 200 градуса.
 

Класика в жанра - домати с ориз

 

Толкова старо и все така вкусно българско ястие. Мен лично много пъти ме е спасявало в кризисни моменти. Понякога просто се чудя какво да сготвя или ми се яде нещо бързо, лесно и непретенциозно. А продуктите - бих казала, че дори не изисква продукти. Но все пак нужни са ви :

• 1 гл. лук
• 1 ч.ч. ориз
• 5-6 домата или домати от консерва,доматен сок ( аз винаги слагам на око)
• 1 ч.л. червен пипер
• сол на вкус
• магданоз или джоджен - и в двата варианта обичаме

В тенджера се слага малко мазнина (около 2-3 с.л.) и в нея се задушава ситно нарязания лук. Оризът се измива и се добавя към лука, също да се запържи малко. Добавете червения пипер, разбъркайте и след това изсипете предварително обелените, нарязани на ситно или настъргани домати, а за по-лесно аз използвам домати от консерва. Слагам на око и ми е трудно да преценя какво е количеството- може би по-малко от 1/3 компотен буркан с домати.
Оставете яденето да покъкри с доматите 5 минути и долейте вода. Обикновено на 1 чаша ориз, слагам 4 чаши вода. Оставям да се вари на по-бавен огън до готовност. Посолете и подправете с магданоз или джоджен.
През лятото, а и не само, добавям една зелена пиперка нарязана на малки парченца. Придава страхотен летен вкус.

Това е моят вариант на домати с ориз. Срещала съм много начини за направа и със сигурност всички са така вкусни.

Фокача със зехтин и чубрица

Тази фокача отлежава в архивите ми доста време и дори съм забравила за нея. А е толкова пухкава и вкусна, че не "заслужава такова отношение" :) И как няма да е вкусна като произхожда от майсторката на тестените изделия Зиче. Погледна ли към блога й, ме обзема мерака да замеся нещо ново и вкусно. Сега съм хвърлила око на едни малки питки, но за тях ще пиша друг път.

Необходими продукти:

• 500 гр. брашно
• 270 мл вода
• 1/2 ч.л. сол
• 30 гр.мая
• 1 с.л. зехтин

За поръсване - 2 с.л. зехтин, чубрица, маслини, шарена сол

Начин на приготвяне:

Пресява се брашното, подквасената мая, солта, зехтина. Меси се меко тесто.Поставя се в намаслена купа, покрива се с фолио. Втасва на топло около 30-50 минути.След като втаса, тестото се разплесква върху хартия за печене на овална кора, дебела около 1,5 см. Оставя се да втаса за кратко. С пръсти се правят вдлъбнатини, полива се със зехтина, поръсва се с чубрица .  

Пече се в предварително загрята на 200 градуса фурна. Но преди това загрейте добре тавата във фурната и след това сложете фокачата с хартията да се пече.

Зиче е дала вариант и с поръсени маслинки. Аз лично я предпочитам само с чубрица или шарена сол.

Източник - Черпак с мерак

Крекери

 Щом съзрях апетитните крекери на Йоли си казах, че ще бъдат приготвени още на мига. Рецептата е толкова изкушаваща от гледна точка на продукти. Дори бих казала, че се получава от нищо нещо. Можете да ги сервирате като добавка към разядки, дипове, пастети. Ние си ги хапнахме натурални  и без добавката от червен лук.
И тъй като нищо не съм променяла по рецептата, ще си позволя да е напиша дословно.

Продукти
50 мл вода
50 мл зехтин
1/2 ч.л. сол
150-170 г брашно

За намазване

1 с.л. зехтин
1 с.л. вода
1 счукана скилидка чесън

За поръсване

сусам
мак
червен лук

Начин на приготвяне:

В купя смесете водата, зехтина и солта. Добавете 150 грама брашно и разбъркайте. Получава се много меко тесто, което не лепне заради зехтина в него.Ако все пак ви се стори прекалено меко добавете още 20 грама брашно.

Измесете тестото много добре. Трябва да стане гладко и еластично. Покрийте го с найлоново фолио и задължително го оставете на стайна температура да отлежи 20 минути.

Разделете тестото на две части. Вземете лист хартия за печене и го сложете на работния плот. Върху него с пръсти разстелете едната част от тестото на много тънък правоъгълник. Точилка не ви е нужна, тестото е много меко и лесно се разстила само с ръце.

В малка купичка смесете съставките за намазване на крекерите.

Поръсете тестото с мак и сусам. Може да ползвате и други семена по ваш избор. Накрая гарнирайте и с малко червен лук, нарязан на тънки полумесеци.

Пренесете тестото заедно с хартията в правоъгълна тава. Нарежете го на квадрати, а след това на триъгълници.
По същия начин пригответе и останалата част от тестото.

Загрейте фурната до 170 градуса и изпечете крекерите до златисто за 7-10 минути.


Р.S. При мен беше необходимо повече време за печене до получаване на златист цвят. Вероятно разточих тестото малко по-дебело от необходимото и това изиска повече време за печенето. Разбира се не успях да ги докарам на външен вид като на Йоли.



източник: Вкусно с Йоли

Печено свинско месо с гъбен сос и зеленчуци

 По празниците бяхме на гости и домакинята ни посрещна с това прекрасно и невероятно вкусно печено месо. Обожавам така приготвено месо, но до сега никога не бях опитвала. Четейки по- надолу сами ще се уверите, че всяко вкусно нещо изисква и по-дълга обработка. Но целта оправдава труда, в случая.
Идеята е взаимствана от интернет и ако някой си познае начина на приготвяне, моля да ни извини. 
Най-трудната част от приготвянето е самото увиване с конеца. Голяма борба падна. В старанието си да го увия добре,накрая трудно премахнах плетеницата, която съм сътворила. Но без емоции не може.

 Необходими продукти:

• парче свински врат- около 1,5 кг
• 50 мл соев сос
• 50 мл водка
• 3 с.л. подправки (черен пипер, червен пипер,кимион,риган, чесън на прах)
• 2 пъти по 1 с.л. горчица и 1 с.л. мед
• малко сол
• 100 мл бира и 100 мл вода / бульон

Начин на приготвяне:

 Месото се почиства от мазнините.
Оформя се на цилиндрично парче и с помощта на кухненски конец се усуква здраво през цялата дебелина на месото. Стараете се да няма висящи части месо и прблизително да е с еднаква дебелина оформящото се руло.

Соевия сос и водката се смесват и със спринцовка се инжектира месото от всички страни през 3-4 см.Отвън се намазва със смесените горчица, мед и сол. Завива се във фолио и се слага в хладилника за 12 часа.
Освобождава се от фолиото и се запържва в сух тиган от всички страни за по 1-2 м инути, колкото да се запечата. Намазва се с втората част горчица и мед. Изважда се на хартия за печене или фолио посипани със смес от  подправките. Овалва се добре месото в подправките и се прехвърля в тава за печене заедно с бирата и водата. Отгоре добре се завива с алуминиево фолио и се поставя в студена фурна да се пече на 250градуса -30 мин.След това намалете фурната на 180 градуса и печете още около 70-80 мин. Като се извади тавата,оставя се 10-15 минути да поизстине преди да се нареже. Ако желаете можете преди това да запечете месото малко на грил, за да добие златист цвят.

За гарнитура са подходящи картофено пюре (в случая домашно приготвено) ,задушени зеленчуци и гъбен сос за печено свинско месо.

 За гъбения сос:
500 гр. гъби
50-60 гр. масло
150 мл прясно мляко
2 с.л. брашно
щипка сол
черен пипер
соса от печеното месо

Гъбите се почистват и нарязват на ситно. Заедно с маслото се задушават под капак до омекване, посоляват се и се прибавя брашното. Запържва се за 2-3 минути , докато си смени цвета и по малко се разрежда със соса от печеното месо и прясното мляко до сгъстяване. Поръсва се с черен пипер.

Въздушни (улични) мекици

След голямото преяване с мръвки по празниците, у дома помолиха за някакви вкусни мекичета. И тъй като не мога да отказвам на желанията им, започнах да обмислям вариант за такава закуска. И се сетих за вкусните улични мекици от едно време, които обожавах като дете. Сега се намират само на 1-2 места в града ни и до съвсем скоро не умеех да приготвям. Благодарение на tanita и още 1-2 жени, успях да се науча. Признавам, че в началото с малко недоверие гледах на тази лепкава маса тесто, която се заформяше и въпреки всичко тайно се надявах резултат да има. Очакванията ми наистина се оправдаха.
Ще ви напиша точно рецептата на Танита, тъй като няма какво да се измени.

Продукти:
около 4ч.ч брашно

1ч.л. сол

2 с.л. захар

1с.л. суха мая

2 и 1/2 ч.ч топла вода

 Тестото се забърква от вечерта. Сухите продукти се изсипват в голяма купа, прибавя се водата и се бърка докато се получи много гъста каша – тесто.
Съветът на Танита е, ако ви се стори прекалено рядко тестото, да добавите още малкобрашно. Аз също добавих, тъй като от получената каша беше невъзможно да се оформят каквито и да било мекичета. 

Купата се покрива с намаслено фолио и се оставя в хладилника до сутринта.На сутринта се изважда от хладилника, тестото трябва да е увеличило обема си 3-4 пъти. Цялото е в шупли.

 Tестото е едно такаво лигаво и лепкаво, това да не ви притеснява, това е тайната.Мекиците се пържат в силно загрята мазнина - дълбок тиган или фритюрник. Загрява се мазнината. В купичка се сипва олио и преди всяко взимане на тeсто за мекица се намасляват ръцете, защото тестото е доста лепкаво. Взима се малко тесто, раздърпва се до много тънко и се слага в сгорещената мазнина.
Пържат се до златисто. Готовите мекичета се изваждат и отцеждат върху домакинска хартия.

Най- вкусни са поръсени с пудра захар!
Една доза е достатъчна за 3-4 членно семейство.



Да ви е сладко!


Източник:  Рецепти прелитащи през океана