С тази торта моя мъж ме впечатляваше като гаджета, че знаел да готви. И предвид, че не съм голям фен на директната консумация на кисело мляко, реших да му опонирам. Държах си на моето, че колкото и да ми я хвали едва ли ще я опитам. И той не отстъпваше.От възпитание, а и да не обидя любимия, записах я в тефтера и го затворих да отлежава.
Минаха няколко години и миналия месец разглеждах архивите с рецепти. Сетих се за онова време и прецених, че е настъпил момента да се "прежаля" и да я опитам. Горкия ми мъж, ако трябваше да ме чака толкова, колкото тази историческа торта, сигурно щеше да му умре мерака.
И за да ми докажи за пореден път колко е вкусна лятната торта, запретна ръкави. Е как да не му уважа труда. То жално да ти стане. Пък аз, да си призная, много съм изтървала през всичките тези години. Хапнах си порядъчно, без да се тревожа за линията си. Толкова прохлада има в тази тортичка, че те кара да искаш още, и още, и още...
И за по- достоверно, запечатан момента на приготвяне от Златев старши.
Необходими продукти:
2 кофички кисело мляко с по-висок процент- използваме млякото на баба 4,5 %
1 чаена чаша захар
1 компот от праскови, кайсии или друг светъл плод
250-300 грама бишкоти / 2 пакетчета/ - от меките като едно време
1 чаша студено прясно мляко за потапяне на бишкотите
1 млечен шоколад за настъргване
Начин на приготвяне:
В купа се смесват киселото мляко и захарта. Разбъркайте до разтваряне на захарта.
Отделете плода от компота, обелете го, за да няма люспи и го нарежете на малки парченца. Прибавете плода към сместа от мляко и захар и разбъркайте.
Разбира се, може да импровизирате като добавите различни видове плодове.
В йена или друга тавичка наредете един ред бишкоти като ги потапяте за секунда в прясното мляко.
Намажете с половината млечна смес.
Отгоре подредете втори ред бишкоти пак натопени в прясно мляко.
Завършете с останалата млечна смес и завийте тавичката с фолио за свежо съхранение. Сложете в хладилника поне за 3-4 часа да се стегне добре и бишкотите да се напоят от млякото.
Преди сервиране настържете обилно един млечен шоколад или украсете по ваше желание.
Последната снимка е от дубъла, който моя мъж ни направи. Определено в нашия случай стана да те е страх от такива дето не са гладни / или не обичат/.
Днес е и много специален ден за нас двамата със Златев старши. Преди 8 години на този ден се врекохме във вярност. Не много години извървени заедно,но много смислени и с много любов.
И без да планувам тази публикация да види бял свят на този ден, мисля че е редно да е посветя на любимия ми мъж. А и нали е главния готвач. Пожелавам си да ми е жив и здрав и с още много торти да подслажда семейния ни живот и трапеза.
Приятно разхлаждане в летните горещини!
Преди няколко дни получих малко предизвикателство да се включа в интервю. Интересна покана, която получих от Ивана- С нож и вилица в ръка.
Иве, с удоволствие се включвам в тази щафета с въпроси!
Ивана: Кое е ястието, което мечтаете да сготвите?
Нина: На " Вие" съм със сладкарското изкуство и ми се иска да мога да правя от онези изваяни торти.
Ивана: Суетни ли сте? Мнението ви за суетата!
Нина: Умерено суетна съм. Обичам естествената красота подчертана нежно и загадъчно. Какво е суетата? За едни е да си модерен и екстравагантен, за други е признак на уважение към себе си като поддържаш добра лична хигиена и добър външен вид . Аз предпочитам златната среда между тези две крайности.
Ивана: И разбира се: Вашата мечта?
Нина: Круиз с лайнер
Ивана: Може ли да останете толерантен, ако трябва да бъдете откровен?
Нина: Не съм се замисляла никога до сега. Почти винаги гледам да съм откровена с хората, но истината не винаги се харесва и животът ме учи в дадени ситуации да бъда само търпелива.
Ивана: Оптимист или песимист?
Нина: Умерен оптимист. Старая се да не прекрача границата с мечтател :)
Ивана: Най-най- любимото нещо?
Нина: Семейството ми! Обожавам ги и в огъня бих влязла заради тях. Обичам да ги сплотявам и глезя!
Ивана: Ако можехте да избирате къде бихте живели?
Нина: Ако съм с любимите ми хора може би навсякъде. Например- във Франция. Но където и да ида, ще съм дърво без корен.
Ивана: Блогът за вас е?
Нина: Моето лично пространство, в което мога да покажа интересите си. Място, на което открих нови приятели с еднакви интереси.
Ивана: Вярвате ли в съдбата?
Нина: Абсолютно! В житейския ми път до тук нищо не се е случило просто ей така.
Ивана: Кралица сте! Първия закон, който бихте издали?
Нина: Ако можех да забраня със закон човешката злоба и мръсотия бих го направила. Уви, не може!