Честита Баба Марта и вкусна питка за празника

Честита Баба Марта!
Бъдете румени, засмени, бели и червени! Много здраве и щастие ви желая, мили приятели!

Скоро се замислих от къде е тръгнала тази прекрасна традиция да си подаряваме бели и червени конци за здраве. Реших да се разровя из историите и легендите и научих доста интересни неща. Може би някои от вас ги знаят, но за мен са нови. И много интересни!
Прекрасната легенда тръгва още от времето на Хан Кубрат.

Освен петимата си синове Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцег, владетелят Хан Кубрат имал и прелестно красива дъщеря. Тя се казвала Хуба. Когато усетил, че часът му да напусне този свят наближава, Хан Кубрат събрал децата си и известил бащината си повеля - да не се карат, делят, да не оставят раздорите между тях да ги разединят. Известил им също, че трябва да пазят и защитават родината с живота си, и с всичко на което са способни. За нещастие, когато Хан Кубрат починал, синовете му не изпълнили бащината воля, с което заплатили като в битката с хуните, водени от Хан Ашина, били победени. Тържествувайки, победителят отвел красавицата Хуба. На Кубратовите синове не останало друго, освен да търсят нови земи, като през цялото време се надявали сестра им да е добре и да успее да им изпрати вест. От своя страна и Хуба очаквала добра вест. Напролет при Хуба пристигнало писмо, завързано за крака на една птица. В писмото Аспарух казал, че е намерил прекрасни земи на юг от река Дунав. Водена от птицата, която знаела пътя, Хуба успяла да избяга. Точно преди да тръгне, дъщерята на Хан Кубрат завързала бяла копринена нишка за крака на птицата. Водена от птицата, Хуба стигнала до пределите на новите родни земи. Точно, когато вече тя предчувствала радостта от това да е у дома при семейството си, стрела от врага я пронизала, а нейната кръв обагрила и бялата нишка. Аспарух и братята му, които вече очаквали сестра си, видели сестра си, която закичила бяло-червената нишка на ръката на брат си. Те я прибрали при себе си и заживели свободни в новата земя."

На мен много ми харесва тази история и вероятно не е само легенда. Красивото е, че до ден днешен ние спазваме тази традиция и е повод за усмивки. А защо да не превърнем традицията в малък празник с топла и вкусна питка. 

Необходими продукти:

• 300 мл прясно мляко (може и с вода)
• 5 с.л. кисело мляко
• 4 с.л. олио
• 1 кубче мая
• 3 яйца ( 1 жълтък се отделя за намазване)
• 1 с.л. захар
• 1 с.л. сол
• брашно около 1 кг

Начин на приготвяне:

Маята разтворете в 100-200 мл хладка вода заедно със захарта и малко брашно до получаването на кашичка. Оставете сместа да се надигне.
Замесете меко тесто от останалите продукти( без 1 жълтък) като към тях добавите и втасалата мая. Оставете тестото в съд отново да втаса, да удвои обема си. Готовото тесто можете да премесите за кратко преди да започнете да оформяте. Начини за оформяне има много и обикновено обичам да импровизирам на момента. Тук съм разделила тестото на 2 части, като от едната откъснах парче за топката в средата. Всяка топка разточих на не много тънка кора, намазах с олио върху цялата повърхност и завих на руло. Нарязах рулото на филийки със ширина около 1-2 пръста или колкото желаете. И както виждате от картинката наредих ги около топката. Втората кора оформих по същия начин, но парчетата мушнах между тези от първия ред, да се разминават.
Оставих питката за 15 минути да втаса малко и след това я намазах с отделения жълтък. Може да се поръси с мак, сусам или някакъв друг вид посипка. Печете в предварително загрята на 180-190 градуса фурна.